Трудно е да се прогнозира как ще се движат лихвите през тази година, но е ясно е, че рязка промяна няма да има е мнението на Тихомир Тошев, управител на „КредитЦентър”. По отношение на обема на изтеглени кредити прогнозите са през 2012 г. да бъдат отпуснати около 160 млн. лв., което да е с 20% повече в сравнение с 2011-а. В най-лошия случай, ще се запазят обемите от миналата година, прогнозира Тошев.

През 2011 г. банките финансираха около 80% от стойността на монолитно жилище и около 70%-80% при покупката на панелка с помощта на ипотечен заем.

източник:http://fakti.bg/imoti

През последния месец вече сме свидетели на предложения, при които лихвения процент е фиксиран за 7, дори за 10 години. „Фиксираните лихви за първата година се движат най-често в границите от 5.25% до 6.25%, а фиксираните лихви за по-дълги периоди – от 6.35% до 7.20%. Фиксираните лихви за първата година са по-скоро маркетингов инструмент, а тези за по-дълъг период се избират от клиенти, търсещи дългосрочна стабилност на разходите им по кредита. Изборът между продукт с фиксирана лихва или такъв с плаваща лихва за целия срок е много индивидуален и трябва да се прави след добра оценка на всички параметри на двата типа кредити и личните финансови възможности на клиента”, коментират експертите на „КредитЦентър”.

През месец май се наблюдава ръст на изтеглените ипотечни кредити в три от най-големи български града – София, Пловдив и Бургас. „Това се дължи и на увеличения процент на финансиране на сделките. Миграцията към големите градове и нарастването на населението в тях ще е все по-определяща за процесите в сектора на недвижимите имоти и в бъдеще. Търсенето на жилища в големите градове, където населението се увеличава, няма как да спре. Същевременно, в по-малките населени места, търсенето на жилищно кредитиране ще остава ограничено”, коментира още Тихомир Тошев, изпълнителен директор на „КредитЦентър”.

Средният размер на изтеглените ипотечни заеми през месец май е 36 860 EUR. Най-активни остават потребителите на възраст между 26 г. и 35 г., които през месец май са 47.3% от всички кредитополучатели. На второ място са тези от 36 г. до 45 г. (34.1%). Намалява делът на кредитополучателите в най-ниския сегмент – от 10 000 до 30 000 EUR. През месец май те са били 40.2% спрямо 41.8% през април. Най-предпочитани са отново ипотечните заеми между 30 000 и 50 000 EUR (43,9%). След тях се нареждат тези между 10 000 и 30 000 EUR, следвани от кредитите в диапазона от 50 000 до 70 000 EUR (11,8%).

Основната част от клиентите (86.5% от всички изтеглили ипотечен заем) са с месечен доход от 1500 лв. до 2500 лв. Кредитополучателите с доход на домакинство до 1500 лв. са 8,.8% от общия брой.

Източник:imot.bg

„Прeз октомври продължава нарастването на класифицираните кредити и на свързаните с тях разходи за обезценка и специфични провизии за кредитен риск”, съобщават от БНБ.

Обезценките на финансови активи от страна на банките нарастват със 127.77 млн. лв. за месеца, като достигат 1.07 млрд. лв. от началото на годината.

„Реализираните лихвени и нелихвени приходи през октомври надхвърлят оперативните разходи (включително и за обезценка) и осигуряват повишаване на печалбата на системата с 40 млн. лв. до 516 млн. лв.”, допълват още от БНБ.

През октомври общата сума на активите на банковата система отбелязва лек спад (с 0.7%) до 71.61 млрд. лв. под влияние на динамиката при паричните средства и при кредитите и авансите.

Не настъпват съществени промени в пазарните позиции на отделните институции, като петте най-големи банки притежават 55% от активите на системата.

Стойността на съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите (21.70%) е близка до отчетената в края на септември. Регистрирано е увеличение на ценните книжа в портфейлите на разположение за продажба и държани до падеж и паралелно намаление на тези за търгуване.

През месеца брутните кредити (без тези за кредитни институции) се увеличават с 0.2% (110 млн. лв.), като динамиката по групи банки е различна. Корпоративният сегмент отбелязва растеж с 0.4% (149 млн. лв.), а експозициите на дребно намаляват с 0.1%. Докато жилищните ипотечни кредити продължават да нарастват (с 0.1% през месеца), то потребителските заеми отново намаляват (с 0.3%).

В привлечените средства е отчетено намаление с 0.8% поради настъпилия падеж на ресурс от кредитни институции (основно нерезиденти). Делът на местните ресурси се увеличава (с 1 пр.п.) и в края на октомври достига 76.1% в източниците на финансиране.

Запазва се растежът на депозитите от граждани и домакинства. Месечното им увеличение с 0.8% (227 млн. лв.) определя и нарастването на тяхната роля в общия размер на привлечените средства в системата до 44%.

Спрямо септември размерът на балансовия капитал нараства с 0.6% и възлиза на 9.7 млрд. лв.

Източник:Profit.bg

Новоприетият Закон за потребителския кредит на практика закрепва неравноправното положение на кредитополучателя спрямо неговия кредитор, като оставя на банката възможността за едностранна промяна на цената на кредита след неговото отпускане.

“Методологията” по света

Добрата международна практика за определяне на лихвения процент по кредити е той да е плаваща лихва, която се образува от пазарен индекс плюс фиксирана надбавка. Така правят кредитните институции в 20 страни от Европейския съюз, членуващи в Европейската федерация на ипотечните кредитори. Така е в еврозоната и извън нея: Австрия, Чехия, Румъния и Турция. Така го правят у нас само малко на брой малки банки – Прокредит банк, “Токуда”, МКБ Юнионбанк и клонът на Алфа банк.

Икономическият смисъл от такъв начин за определяне на лихвата е, че така банката прехвърля само лихвения риск на паричния и капиталовия пазар върху клиента си, а не своя собствен. Този риск се мери със стандартен лихвен индекс – напр. ЮРИБОР или ЛИБОР за кредити в евро. Индексът се изчислява и публикува от организация или институция, различна от кредитора и неговия длъжник. Така след отпускане на кредита банката само изчислява лихвата, а не я решава.

Длъжникът може във всеки момент да провери стойността, размера и посоката на промяната на лихвения индекс, заложен в договора, и да пресметне собствената си лихва, като прибави договорената надбавка към индекса. Няма място за неясноти и спорове.

Но у нас не е така

Нашият закон употребява термина “методология”, вместо просто и ясно да определи лихвата като сума от две числа. По този начин банките могат да включат и други фактори във формирането на лихвата, и то такива, които нямат нищо общо с конкретния кредит. Или пък такива, върху които мениджмънтът на банката може да влияе, като например промени в качеството на кредитния портфейл на банката или на структурата на активите и пасивите й. Или пък такива, които зависят от регулаторни решения на БНБ, като промяна в правилата за провизиране или в нивото на задължителните минимални резерви. Или пък такива, които директно се определят от време на време по решение на управителния съвет на банката. В никакъв случай не описвам хипотези, а реалната практика на банките.

А това в крайна сметка означава, че освен лихвения банката прехвърля върху кредитополучателя и валутния, и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и дори политическия риск на страната. На практика всички рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. Така законът дава възможност на опериращите у нас банки да си фиксират печалбата. Това създава монополни привилегии и комфорт на банките, опериращи у нас, защото само монополът може да си фиксира печалбата.
Какво произтича от това за клиента?

Първо, няма начин новите методики да бъдат разбрани нито от клиента, нито от неговия анализатор и върху това бе обърнато внимание още при дебатите по поправката в закона. Второ, промяната в лихвата винаги ще бъде изненада за клиента. Той няма да има възможност да провери, независимо от банката, как се изчислява лихвата по неговия кредит. Трето, с включването на един-единствен компонент при формиране на лихвата, чиято промяна зависи от решение на управителното й тяло, банката си запазва правото за едностранна промяна в цената на кредита. По такъв начин директно се нарушава конституцията на страната, която изисква равнопоставеност на гражданскоправните субекти, на търговец и потребител, на кредитор и кредитополучател. При неравнопоставеност на страните по сделката, съчетана с тази, меко казано, асиметрия на информацията – а тук става дума и за нещо повече, едната от страните може да променя цената по сделката и така пазарът и конкуренцията престават да действат.

Не на последно място клиентът вече няма възможност да вземе информирано решение, защото той няма как да знае всички гореспоменати рискове. Ще трябва да разчита на късмета си. А това, че методиката ще е публикувана и няма да се променя за срока на изплащане на кредита, е празен звук, без значение и полза за потребителя.

Но че клиентите на банките нямат никаква полза от промените в закона е само едната страна на медала. На практика тези промени

работят срещу стабилността на банковата система

Един тип риск, който банките у нас в момента прехвърлят върху потребителите, е регулаторният риск. На БНБ са дадени правомощия да регулира банковата дейност с редица инструменти с цел поддържане стабилността на банковата система. Например нивото на минималните задължителни резерви (парите, които банка държи по сметката си в БНБ, без да получава лихва за това), отчисляването на провизии за рискови кредити (паричните средства, които банката трябва да заделя за покриване на вероятни загуби от необслужване на кредити) и други подобни. Увеличаването на всички тези разходи води до намаляване на печалбата.

С определянето на лихвите, в т.ч. и по вече отпуснати кредити, по своя собствена методика банките прехвърлят тези регулаторни разходи върху съществуващата си клиентела. С това те изолират печалбата си от влиянието на промяната в регулациите и по такъв начин ги обезсилват.

Друг проблем, който пораждат собствените методики, е процикличната лихвена политика на банките. Един от факторите, които те отчитат в публикуваните си методики, е качеството на кредитния портфейл, т.е. делът на просрочените и необслужвани кредити. Когато икономиката върви, кредитите се обслужват и лихвите са ниски. Когато цикълът се обърне, както през 2008 г., повече кредити изпадат в просрочие и лихвите се повишават. Така се изпада в спирала – повече необслужвани кредити водят до по-високи лихви, което още повече увеличава необслужваните кредити. Но важното е печалбата на банката да не намалява. Ето това е една от причините у нас лихвите да се качват, а в Европа да спадат.

Определяне на лихвите по “методология” пренася всички рискове, в т.ч. и оперативния риск на кредитора, върху финансово най-слабото звено, което няма капацитета да оцени и да носи тези рискове – домакинството. С това цялото кредитиране се гради на пясъчна основа. Да не забравяме, че стартът на международната финансова криза беше даден в момента, в който обикновените ипотечни кредитополучатели в САЩ спряха да обслужват кредитите си.

В крайна сметка трябва да са ясни две неща: при новия закон кредитът у нас е капан, а кредитополучателят трябва да плаща такава лихва, каквато каже банката, без да има възможност да я прецени предварително или дори да провери изчислението й, ако има съмнение за техническа грешка. И без активизиране на засегнатите или, както казваме, гражданското общество в защита на своя интерес и за въвеждане на добри практики на банкиране у нас клиентите ще продължат да обслужват банките, вместо обратното.

Източник:Imot.bg

РАЗРЕШАВАНЕ НА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИ

Според банковата статистика, всеки втори българин вече е ползвал потребителски кредит. Този вид заем е един от най-популярните банкови продукти след дебитните карти. Изискванията са минимални, особено за суми под 5000 лв. Достатъчно е доказване на относително постоянен доход. Рядко се налага осигуряването на поръчител /и. Най-често се теглят потребителски кредити за покупка на кола чрез потребителски кредит, а най-рядко – заем за почивка или екскурзия, сочи статистиката на банките. Обичайна практика е одобрението за този вид заем да става в рамките на работния ден, освен ако не са необходими допълнителни документи.

Потребителски кредит може да бъда отказан на лица, които са безработни и не осигурят поръчител или обезпечение.

При недостатъчен доход, заемът също може да бъде разрешен, ако бъде привлечен платежоспособен съдлъжник. Ако банките да не изискват документи, удостоверяващи дохода, лихвените проценти са по-високи. Обикновено проверката става на място и почти веднага, клиента може да получи отговор на искането за кредит, представяйки дори само личната си карта.

ИЗИСКВАНЕ ЗА ДОКАЗВАНЕ НА ДОХОД

При кандидатстване за отпускане на кредит банките се интересуват както от нетния получаван доход, така и от осигурителния доход. Брутното трудово възнаграждение представлява сумата, получавана месечно преди приспадане на вноски за социално и здравно осигуряване, данъци и други намаления. Според Кодекса за социално осигуряване осигурителните вноски 60% от месечните вноски са за сметка на работодателя, а останалите 40% са за сметка на брутната заплата. Има определени категории професии, за които се дължи различна осигурителна сума.

Ако по договор се осигурявате на минимална работна заплата, каквито и да са реалните ви доходи, за банката има значение само официалното възнаграждение.

Изискването за доказване на доход по документи може да бъде преодоляно, ако се обърнете към банката, която обслужва Вашия работодател и предоставите служебна бележка за реалните доходи, които получавате. Има банкови институции, които отпускат потребителски заеми на служителите на своите големи клиенти, дори ако те работят по трудови договори с осигуровка на минималната работна заплата.

ИЗИСКВАНЕ ЗА ОСТАТЪЧЕН ДОХОД НА ЧЛЕН НА СЕМЕЙСТВОТО

Следващият критерии при оценка на кредитоспособността е разполагаемия доход на член от семейство, от които евентуално да се осъществяват месечни погасителни вноски. Обикновено изискването на банката е след плащане на лихва и главница, на човек месечно да остават 100- 150 лв.
След като банката провери какво е нетното Ви трудово възнаграждение, наличието на други постоянни приходи в семейния бюджет, както и наличието на други кредити, определя при какъв погасителен план и за какъв максимален и минимален срок може да бъде отпуснат заема, така че месечните вноски да не натежат на семейния бюджет. Ако доходите не са достатъчни, кредитът може да бъде отказан, но може и да бъдат поставени условия, при които искането да бъде удовлетворено – запис на заповед, съгласие на работодател за превод на заплата, поръчител, ипотека и т.н.

ИЗИСКВАНЕ ЗА ПОСТОЯНЕН ТРУДОВ ДОГОВОР

Друго изискване е да сте на постоянният (безсрочен) трудов договор от минимум 6 месеца. Това правило може да бъде пренебрегнато, ако се обърнете към банката, която обслужва Вашия работодател. Те биха били по-склонни да пренебрегнат изискването за стаж, както и да Ви предложат преференциални оферти за служители на свои клиенти, ако предлагат такива.

РАЗРЕШАВАНЕ НА ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИ

Поне една трета от исканията за ипотечен заем получават отказ, сочи статистиката.

За разлика от потребителските кредити, кредитите с ипотека не са така масови, макар че интересът към тях нараства. Най-често се теглят пари за покупка или ремонт на имот, строеж, развитие на бизнес. Кредитните институции имат свои изисквания за предоставеното обезпечение и собствеността върху него трябва да бъде доказана. Прави се и задълбочено обследване на дохода и приходите в семейството.

При ипотечните и жилишни кредити отказите на банките често са продиктувани от ситуацията на пазара и цените на недвижимите имоти. Изключително важна е стойността на обезпечението, както разбира се и доходите на кредитоискателя. Не може да бъде разрешен заем, който няма да бъде покрит от ипотеката на имот, който служи за гаранция. Банките имат изисквания за вида строителство, местоположението, срока на кредита и максималната сума, която може да бъде отпусната зависи от множество фактори, включително и от възрастта на кредитоискателя/ите.

Апартамент в жилищна сграда без акт 16, вероятно няма да може да бъде ипотекиран, следователно ще Ви бъде отказан и банков заем.

Банките налагат органичения и за имоти с отстъпено право на ползване. При съгласие на ползвателя за ипотекиране обаче, кредитът може да бъде отпуснат.

РАЗРЕШАВАНЕ НА КРЕДИТИ ЗА ЮРИДИЧЕСКИ ЛИЦА

Одобряването на кредити за бизнес цели е малко по-дълга процедура и там изискванията са завишени.

След постъпило искане кредитният инспектор започва съответното проучване. Това може да стане и преди пълното комплектоване на документите, които може да се представят допълнително.
При анализа на документите може да се иска писмено становище на юрисконсулт за правния статут на кредитоискателя, прави се проверка на собствеността на предлаганите обезпечения, както и за висящи съдебни производства и изпълнителни дела, започнати публично-изпълнителни производства по реда на ДПК.
Банковият служител трябва да обоснове искането за заем след като се запознае с финансово-икономическото състояние, кредитоспособността на клиента, като коментира ефективността от кредитната сделка за банката,. Въз основа на получената информация се изготвя кредитния рейтинг на кредитополучателя и в зависимост от него служителя на банката мотивирано предлага отказ или разрешаване на кредита пред Кредитния съвет.
До 20 дни след регистрирането на искането за кредит за оборотни средства и 30 дни за инвестиционен кредит, Кредитният съвет трябва да вземе решение за отпускане или отказ от кредита. При положително решение се сключва договор по образец и се изготвя съобразно с конкретните особености на кредитната сделка. Договорът се изготвя от кредитния специалист със съдействието на юрисконсулт.

РИСКОВИ И НЕРИСКОВИ ИНВЕСТИЦИИ СПОРЕД БАНКИТЕ

В последната година много банки оценяват като рискови заемите за строеж на хотели и кооперации по българското Черноморие. Причината – презастрояването на свободните терени и прогнозите за слаби продажби.
Непривлекателни за кредитните институции са и заеми за малки магазини за хранителни и промишлени стоки в развити градски райони с големи магазини и молове. Добре се приемат исканията за кредити за инвестиции в услугите – например строеж или ремонт на салони за фитнес, козметика, както и за изграждане на счетоводни и финансови къщи, адвокатски кантори и архитектурни бюра.

Източник:Kredita.com

Банка ДСК е една от банките, които преди дни пуснаха промоционална оферта за жилищен и ипотечен кредит с възможност за до 100% финансиране. Другата банка с такова предложение е Алфа банк.

Други изисквания за самия имот са добро качество на строителството, напълно изградена инфраструктура в квартала, в който се намира имотът, добра локация – комуникативна с удобен транспорт. Имотът трябва да бъде много ликвиден и договорен на цена, по-ниска от пазарната.

Сред условията, на които трябва да отговаря клиентът, са висок официален доход, по-малко от 40% от разполагаемия доход да се заделят за погасяване на месечната вноска – тоест съотношението доход/разходи да е под 40%.

Доходът, който може да бъде достатъчен за получаване на цялата сума за покупката на имота от банка, зависи от цената на имота, обясни Тихомир Тошев, изпълнителен директор на “Кредит център”. Сумата над 2000 лв. е един добър доход в този случай, посочи още той. От Банка ДСК обясниха, че е много индивидуално това на какви условия трябва да отговаря клиентът, за да получи 100% финансиране, като всичко зависи от конкретния случай.

По думите на Тошев в момента най-търсени са имоти на цена около 35-40 хил. евро, като в този случай доход от около 1500 лв. би се приел от банката за отпускане на цялата сума при изпълнени и всички други условия, описани по-горе.

Въпреки появата на предложения от банките за до 100% финансиране на жилищен кредит на практика все още няма такава сделка на пазара и е малко вероятно скоро да има, каза още Тихомир Тошев. Според него по-реалистично е да се появят сделки с около 90% финансиране. На този етап желанието на клиентите да получат пълната сума най-често е нереалистично с оглед на техните текущи доходи и стойността на имота, който купуват, е мнението му.

Още през миналата година банкери прогнозираха, че ипотечните заеми ще са единият сегмент (корпоративните – другия), в който ще има раздвижване на кредитирането. В последните няколко месеца наистина офертите за кредити, които се появиха на рекламния пазар, са именно за ипотечни кредити.

Факторите за размразяващото се предлагане са различни – имат добро обезпечение (недвижим имот), самото обезпечение е по-ликвидно като вид актив, по-облекчен регулаторен режим (рисковите тегла са 35%). Въпреки промоционалните оферти обаче през март и април лихвените проценти средно за пазара (лихвена статистика на БНБ) показаха разнопосочно движение – тези за жилищни заеми в евро се увеличават и остават по-високи от нивата им през миналата година по това време, а тези по левови намаляват. Към края на април 2010 г. (последни данни на БНБ) средната лихва по жилищни заеми в евро е 8.48%, а в левове – 9.16%.

Източник:Targ.bg

Налепените обяви си нямат публика. Причината е, че съдържанието им от месеци се вижда много по-лесно на интернет страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители. На сайта  също е пълно – търсене по критерий апартаменти извади почти 700 предстоящи търга.

Ръстът на лошите ипотечни кредити увеличи драстично предлагането на жилища на търг от съдебни изпълнители. Повече са и апартаментите с ипотека, които се предлагат на свободния пазар от собствениците си. А общото мнение е, че броят им тепърва ще се увеличава. Засега този нов тип предлагане не е достигнало размери, при които да влияе съществено на цените на жилищата. Но ако ръстът на лошите ипотечни заеми продължи, съдебните изпълнители могат да станат основният “доставчик” на имоти на пазара.

Преди таблото

Стената с обяви в някойрайонен съд е най-най-последният вариант, до който банката прибягва. Причината не трябва да се търси в добрите сърца на банкерите. Просто процедурата им струва пари, а крайният резултатът е неясен, а понякога и неизгоден. В същото време заедно с преместването на кредита в графа “лоши” банката трябва да направи провизия в размер на 100% от отпусната сума. А както знаем, в момента парите са скъпи.

Затова, преди да използват услугите на съдебен изпълнител от финансовите институции, първо опитват да предоговорят условията по кредита с получателя му. Преструктурирането най-често се изразява в капитализиране на лихва или главница – намалява се размерът на погасителните вноски, като разликата се “премества” за по-късен период.

Ако този вариант все пак се окаже неработещ, на теория следва публична продан. Все по-често обаче, преди да прибегнат до тази фаза, банките опитват да получат дължимото, като използват услугите на агенция за имоти. Най-общо казано, при тази схема брокерът играе ролята на събирач на лоши вземания. От банката изпращат в агенцията описание на ипотекираните имоти, като и координати на неизрядните платци. Брокерите от своя страна се свързват с тях и им обясняват, че в близкия месец кредиторът им ще опита да си събере дължимото чрез съдебен изпълнител. Ако обаче обявят жилището си за продажба сега, използвайки услугите им, имат по-голям шанс да получат максимално добра цена за него. Брокерите казват, че в масовия случай предложението им се приема.

Препъникамъкът идва при определянето на цената на имота. В това отношение най-проблемни са недвижимостите, купувани през 2007 и 2008 г., когато пазарът беше в пика си, а ипотечното кредитиране -   най-агресивно. От днешна гледна точка цените, на които са придобивани имоти тогава, са абсолютно непостижими, като разликата понякога доближава 40%. Например през 2008 г. в столичния квартал “Студентски град” завършени апартаменти се продаваха на нива от около 1000 – 1200 евро за кв.м, а сега в района жилища се предлагат за 750 евро на кв.м.

“Често се случва клиентите ни да казват: не мога да си позволя да продам под дадена сума. Тя обаче е далеч по-висока от постижимата в момента и така дори и да не успяват да погасяват кредита си и вече да са в просрочие, не свалят офертната цена”, обяснява главният експерт “Банки и ключови клиенти” в агенцията за имоти “Явлена” Златина Йорданова. Наблюденията й са, че по-големият процент от ипотекираните имоти, които излизат сега на пазара, са заложени от фирми или частни лица, използвали средствата от кредита, за да финансират бизнеса си. Често, за да получат заема, като обезпечение са ипотекирали повече от един имот. Това според  Йорданова също е проблем за продажбата им, защото в този случай банката трудно продава само единия имот, а купувач, който да иска и двата, се намира изключително рядко.

Голямото предлагане

Колкото и неизгодна да е публичната продан за кредиторите, все по-често се прибягва и до нея. Показва го и статистиката на Камарата на частните съдебни изпълнителни. От общо 70 хиляди заведени дела срещу длъжници през 2008 г., броят им се е увеличил на 110 хил. през 2009 г. От тях около 90% са точно ипотекирани пред банка имоти. Предварителните данни за първото полугодие на тази година показват, че броят им продължава да нараства.

Въпреки увеличението на делата броят на приключените от тях намалява (виж графиката). Тоест след търгове не е намерен купувач. Наблюденията на банкери са, че при първия и втория търг едва 2-3% от имотите намират нов собственик. При третия и четвъртия процентът скача до 20. Звучи странно, особено като се има предвид, че в масовия случай надаването за имотите започва от доста по-ниска от пазарната цена. Например началната тържна цена на тристаен апартамент с чиста площ от 130 кв.м в идеалния център на София е 144 хил. лв. Предлаганото жилище се намира в стара тухлена кооперация с подменена ВиК инсталация, а самият апартамент е наскоро ремонтиран. За сравнение – на свободния пазар аналогичен имот струва двойно.

Едно от обясненията е, че в немалката си част имотите не са атрактивни. А за някои е невъзможно да се намери купувач, независимо какво намаление ще се направи в цената. Например строителната компания е фалирала и не е успяла да довърши сградата. Част от апартаментите в нея обаче са продадени на зелено, а покупката е финансирана с кредит, като обезпечението е същото недовършено жилище. Апартаментът няма изгледи да бъде достроен скоро, така че няма кой да иска подобен обект. Наблюденията на частния съдебен изпълнител Никола Попов показват, че в тази ситуация най-често попадат млади семейства, които са разчитали да заместят плащането на наем с вноските за погасяване на кредита. В момента обаче се налага да покриват и двата разхода и бюджета им не издържа. По думите му такива имоти често се обявяват на повече от шест търга, но на нито един не се появява желаещ да наддава за тях.

“Ние сме посредници между две недоволни страни, като единственият печеливш е новият собственик”, обяснява работата си Никола Попов.

Традиционните участници в наддаванията са частни лица. Най-търсени са едностайни и двустайни апартаменти с начална цена между 60 и 80 хил. лв. “Забелязвам все повече млади хора да се насочват към такава сделка, за да задоволят жилищните си нужди. Следят редовно обявите и ако имотът им харесва, но не могат да си позволят цената, изчакват да видят дали ще се пови на втори търг и тогава участват”, обяснява Попов.

Основният проблем за липсата на сделки е, че седмица след приключването на търга победителят трябва да внесе цялата сума за имота. Той става негов собственик едва след като плати. Тоест не може да го използва като обезпечение за кредит, с който да финансира покупката, а цяла сума вече трябва да е налична. Затова и според председателя на Камарата на съдебните изпълнители Георги Дичев трудно се продава жилище с начална тръжна цена над 120 хил. лв. “Финансовата криза засегна и публичните продажби. Все по-малко са хората с толкова налични средства и преди да ги вложат в имот, бил той и на цена под пазарната му, се замислят сериозно”, обяснява Дичев.

За сравнително слабия интерес въпреки приятните цени има и друго обяснение. Потенциалните купувачи намират процедурата сложна и най-вече рискована. Съдебни изпълнители обаче уверяват, че страховете им са неоснователни, а сделката е абсолютно сигурна и след приключването й никой не може да има претенции към имота. Това обаче засега не е достатъчно, за да събуди повече търсене, и ако предлагането от неплатежоспособни длъжници продължи да е силно, това може да натисне цените на имотите още надолу. Тук обаче вече опираме в съвсем друга история на тема свършва ли кризата.

Кредитор-купувач

Много често, дори ако е била принудена да използва услугите на съдебен изпълнител, банката кредитор се явява на търга и участва наравно с останалите в наддаването за имота. Целта е да не се стига до продажна цена под даден минимум. Все пак със средствата от продажбата на ипотекирания имот клиентът трябва да погаси дълга си към банката. Така че на колкото по-висока цена се продаде, толкова по-добре и за длъжника, и за банката. Цената, при която банките са склонни да влизат в търга, е различна в зависимост от обезпечението и от остатъка на дълга. За имоти в София финансовата институция участва, ако види, че никой друг участник не предлага 500-600 еврона квадратен метър.

Тук има два проблема. Единият е, че в момента продажната цена може и да се окаже по-ниска от непогасената част от кредита, тъй като заради кризата всякакъв вид активи са доста обезценени. В този случай банката продължава да “гони” длъжника за остатъка от вземането. Другият проблем е, че според законовите правила наддаването започва от сума, която е 75% от пазарната оценка. Това ограничава конкуренцията, защото изкушава по-малко кандидати. Допреди година търговете се провеждаха при 50% от оценката, кандидатите бяха много и активното им наддаване водеше до по-високи цени, разказват банкери.

Оказва се, че банките не са особено притеснени от придобиването на активи. Целта им е колкото е възможно по-скоро да обърнат материалния актив във финансов. Все пак, ако си купят имот, те имат варианти за управлението му – отдават го под наем (чрез агенции или лично), продават го на трето лице. На този етап нормативно ограничение за срока на притежание на материални активи от банките няма. Допреди известно време имаше Наредба 30 на БНБ, която фиксираше срок до две години. Според банкери обаче практиката е до две години банките да се освобождават от имота, ако са негов собственик.

“Банките все още са въздържани да подават имоти към агенциите. Предполагам, че една от причините е, че не могат да се ориентират в пазара. А може би и се въздържат да изсипят имотите си наведнъж, защото и те самите ще загубят от спада в цените, който неизбежно ще последва”, смята Златина Йорданова от “Явлена”

Готовността на банките да предоговарят заеми и да не заливат пазара с имоти изглежда смислена. Още по-добре е, че от месеци финансовите институции действат консервативно и поне не добавят в портфейлите си нови рискови кредити, обезпечени с апартаменти.

Източник:targ.bg

През месец май се появиха предложения за до 100% финансиране, но до сделки при тези условия се достига трудно. Желанието на клиентите да получат пълната сума най-често е нереалистично с оглед на техните текущи доходи и стойността на имота, който купуват. Освен правилно съобразяване на бюджета и сигурността на работното място, за определяне на процента финансиране ключова остава стойността на имота, неговата локация, качеството на строителство и текущото му състояние.

„Очакванията ни са през следващите месеци ипотечни кредити да се теглят предимно за имоти, договорени на по-ниска от средната за района и типа жилище цена.”, споделя Тихомир Тошев, Изпълнителен директор на КредитЦентър. „Това са и нашите съвети към клиентите. По-ниската цена е гаранция за запазване на стойността на обезпечението и е един вид превенция, че при затруднения, купувачът ще може бързо да продаде имота без да търпи загуби. Добрата новина е повишаващата се ликвидност на пазара на жилищни имоти. Тя също е успокоителна за купувачите, нуждаещи се от външно финансиране за своята сделка”, допълва Тошев.

По данни на КредитЦентър през месец май 18% от клиентите са успели да договорят цена, по-ниска от цената, определена от независим оценител. В повечето случаи това са имоти, закупени с инвестиционна цел, собствениците на които се нуждаят от пари в брой в кратки срокове. Договорената по-ниска цена обаче не е гаранция, че имотът е подходящ за всеки клиент. С все по-голяма сила днес важат правилата за изчисляване и правилно определяне на възможностите на едно домакинство да обслужва кредит”.

„Когато пристъпвате към теглене на кредит, бъдете сигурни, че имате: добър имот, изгодна цена, сума за вноската, която не надвишава 40% от месечните ви доходи. Освен това отделете сума, равна на минимум 3 месечни вноски на депозит в банка”, съветва Тошев. „Това е една допълнителна защита, която при някакъв проблем – загуба на работа, нередовно изплащане на заплатата или друго, ще ви даде няколко месеца спокойствие, докато намерите изход от ситуацията.”

Средният размер на изтеглените през месец май ипотечни кредити в страната е 36 420 евро. Съотношението евро/лева пък отново е в полза на еврото и е 94/6, показват данните на КредитЦентър.

В столицата средният размер на изтеглените ипотечни кредити е 41 950 евро, което представлява понижение спрямо април с малко над 1000 евро. Спад в средния размер бележи и морската ни столица Варна, където тази стойност е 37 750 евро. В Пловдив средният размер на ипотечните кредити е с най-ниска стойност – 26 620, а в Бургас тя е 32 280, като 10% от изтеглените в града кредити са в българска валута.

Като най-активни потребители на ипотечни кредити и през този месец се очертаха хората на възраст между 26 и 35 години. Те вече представляват повече от половината кредитополучатели. Хората между 36 и 45 години запазват втората си позиция в класацията на активните потребители на кредити, но процентът им продължава да пада и през май той е малко под 30%. Тенденцията най-младите да се активизират пък продължава и те заемат дял от 4.6% от всички кредитополучатели, сочи анализът на Кредит Център.

Общият оптимизъм на пазара на имоти и активността на банките дадоха отражение и върху сумите, които хората теглят. Най-предпочитаните кредити за периода са били тези между 30 000 и 50 000 евро – 46.26%. Запитванията за такъв размер на кредитите изпреварва с около 5% най-предпочитаните допреди месец суми между 10 000 и 30 000 евро.

През май 94% от кредитополучателите са теглили целево за покупка на нов имот. За лично ползване кредит са изтеглили останалите 6% от потребителите на ипотечни кредити.

Най-предпочитаният срок за погасяване на изтегления кредит продължава да бъде между 16 и 20 години. Това се счита за оптимален срок, даващ на потребителите баланс между оскъпяване и размер на вноската. Малко над 28% от хората пък предпочитат по-кратък период – между 10 и 15 години, което означава, че имат по-високи доходи или спестени средства, с които поемат по-голямо самоучастие в сделката.

И през май най-голям дял заемат сделките с финансиране от 50% до 60% . Сходен с месец април остава и процентът на хората, които финансират 60% до 70% от покупката си с ипотечен кредит – малко над 22%. Расте обаче броят на хората, които използват 70% до 80% външно финансиране – тези кредитополучатели представляват почти ¼ от всички през месец май.

Източник:targ.bg

Не случайно започваме с този фактор. Именно замразеното кредитиране от страна на банките допринесе за това свободно падане на цените (които разбира се бяха стигнали и едни неразумно високи нива).
Банките набраха значителен по размер и скъп ресурс, който се опитват в по-голяма степен да заработи и оправдае цената си. Разбира се, няма да станем свидетели на „безусловното” и донякъде „безумно” кредитиране, което също съдейства за балонизиране на цените на имотите.
Кредитирането също така ще съдейства за нормализирането на бизнеса, включително и на строителния сектор, намаляване на съкращенията и спиране на ръста на безработицата, както и повишаване на потреблението.

2. Понижение на лихвите.

Намаляване на лихвите по ипотечните кредити е естествен процес на банковото „размразяване”. Трябва да се спомене, че към момента нивата на лихвите по ипотечните кредити са на нива от 2006 година, или преди бума в сектора. Намаляването на лихвите може да е друг стимул за покупка на имот за потенциалните купувачи, търсещи основно жилище.

3. Много нови проекти са замразени, голяма част от „слабите ръце” ги няма.

Силното предлагане и значителният превес над търсенето в последните две години също бяха сред факторите, които оказваха силен натиск върху цените на имотите надолу. Кризата, обаче, е на път да обърне донякъде тенденцията.
Много проекти, които трябваше да излязат на пазара през следващите две години, бяха до голяма степен замразени. Това съдейства в посока на поизравняване на търсенето и предлагането в посока на намаляване на предлагането и стартиралите нови проекти.
Трябва да се отчете и факта за излизане от пазара на много спекулативни играчи, които продаваха преди година две почти на всяка цена.
Тоест, може да се каже, че пазарът до голяма степен се е поизчистил от „слабите ръце”, или хората, които просто искаха да трупат печалби от спекулативното поскъпване на имотите с бързи темпове и в кратки срокове.

4. Охлаждане на имотния сектор.

Кризата „изчисти” пазара и от предприемачи, на които строителството не бе основна дейност. Предлагащите ниско качество на конкурентни цени вече не са сред играчите, като голяма част от тях напуснаха пазара, след претърпени загуби. „Прегряването на имотния пазар” по отношение на предприемачеството и търсенето на печалби в двойни или тройни размери, вече като че ли е в историята.
На пазара има много проекти и продукти, които предлагат качество на „приемлива цена”. Като вземем в предвид и силното свиване на маржина на строителите, то и в тази насока няма много резерви за силно понижение в цените на имотите, което би могло да е реалност само срещу сериозен компромис срещу търсеното качество от страна на купувачите.

5. Постепенно завръщане на спекулативните капитали.

Световната икономика проявява своите първи признаци на възстановяване. Инвеститорското внимание разбира се напълно логично започва да се привлича от развиващите се пазари.
И макар и в Европа (където нещата, като че ли в момента са по-лоши от останалия свят и в частност Азия), ние се причисляваме към тези пазари.
България цените на жилищните имоти са намалели с 19% на годишна база според статистиката на GPG. За сравнение в Ирландия понижението е 16%, а в Тайланд (-20%).
В същото време има признаци, че другите пазари, които година след година отчитаха спад, са достигнали дъното, се казва в доклада. Сред тях са Испания (6% спад на годишна база), Исландия (-14% на годишна база), Литва (-22% на годишна база) и Латвия (-32% на годишна база).
Например в Латвия цените на жилищата се повишиха с 10.7% за последното тримесечие спрямо предходното. Трябва да се има в предвид, че икономиката ни е значително по-стабилна от тези на останалите развиващи се страни на „стария континент”, което рано или късно ще се отрази и от чуждестранните инвеститори.

6. Инфлацията.

Опасността от инфлация (която е реална в случай че възстановяването на световната и родната икономика в действителност се случат), може да окаже благотворно въздействие върху вземането на решение за покупка на имот сред потенциалните купувачи.
Високата инфлация води до намаляване на реалните доходи на населението. А покупката на жилище, особено за живеене е едно от най-добрите средства за защита от инфлация. Така вие застраховате бъдещите си приходи, с които ще можете да си купувате все по-малко и по-малко.

7. Препоръките на специалистите.

Все повече специалисти в сферата на имотите, както и от банковия сектор твърдят, че момента е подходящ за покупка на основно жилище. Силното понижение в цените на имотите, както и възможността на този етап купувачът да е в по-силната позиция и да поставя своите условия пред продавачите, са сред основните мотиви за това.
Мнозинството от пазарните участници в имотния сектор изразяват мнение, че в момента могат да се купуват имоти с качество и на цени невиждани в новата история.
Разбира се много от тях предупреждават, че е възможно цените да регистрират още известен спад, но не е ясно, дали при такива случаи изборът ще е толкова богат. Трябва също така да се има в предвид, че добрите имоти, предложени при изключително изгодни условия от примерно изпаднали в затруднение собственици се продават в рамките на няколко седмици.
Купувачите биха могли да се застраховат срещу това да не уцелят точно дъното с евентуално договаряне на „приемлива отстъпка” с продавача.

8. Ясни признаци на стабилизиране на цените на имотите.

Спадът на цените на имотите се забавя с всяко тримесечие. Все по-ясни са признаците на активизиране в сектора, като брокерите отчитат повишен интерес и огледи от страна на потенциалните купувачи.
Разбира се, трябва да се има предвид, че лятото е най-активният сезон за пазара на имоти, така че е напълно възможно да станем свидетели не само на спиране на спада на имотите, но дори и на леко повишение.
Дори и такова да не се случи, позициите на купувачите биха се влошили и само поради невъзможност за договаряне на отстъпки от страна на продавачите, които бяха валидни през зимата и пролетта.

Материалът е на profit.bg.

За да са сигурни в реалната стойност на имота, клиентите все по-често прибягват до изготвянето на пазарна оценка, преди да подпишат предварителния договор за покупка на имота, сочат наблюденията на консултантите.

На пазара има предложения за финансиране до 85% от стойността на имота, но крайното решение за финансирането на конкретен имот се взема в зависимост от много фактори като локация, година на строителство, качество на строителство, качество на поддръжка на имота, текущото му състояние, състоянието на ЕЛ и ВиК инсталациите, състоянието на общите части и много други фактори. Всичко това се взема предвид при изготвянето на експертната оценка, за да се определи пазарната стойност на обекта, а тя е основа за вземането на крайното решение какъв процент финансиране да се отпусне за този имот.

„Независимо какъв тип жилище избирате, когато купувате с кредит, е добре да видите как ще го оцени сертифициран оценител на недвижими имоти”, съветва Тихомир Тошев, изпълнителен директор на компанията. „Пазарът е изключително динамичен по отношение на цените и много малко хора, предимно специалисти, могат да определят справедливата цена на един имот. Притежаването на официална оценка ще ви спести много неприятности – риска да платите повече, отколкото си струва, от една страна, и опасността банката да ви откаже исканото финансиране, от друга”, обяснява Тошев.

През април средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната е бил 38 040 евро, което представлява известен спад спрямо предходните месеци и се дължи на покупката на по-малки и евтини апартаменти. През март средният размер беше малко над 40 хил. евро.

Съотношението на изтеглените кредити в лева и евро е 92/8 в полза на европейската валута, сочат данните.

Средният размер на изтеглените кредити в София през април е 43 320 евро, което е с около 2 хил. евро по-малко в сравнение с март. Във Варна средният размер на кредитите е 39 470 евро. Най-ниска е средната стойност на кредитите в Пловдив – 26 430 евро.

Най-активните кредитополучатели продължават да са хората на възраст между 26 и 35 години. Техният процент продължава да расте спрямо останалите потребители на ипотечни кредити и през април те съставляват близо половината от кредитополучателите. Хората между 36 и 45 години не са били така активни през този месец, както през март, и представляват около 32% от всички кредитополучатели. Известно активизиране обаче се наблюдава при най-младите – те заемат 4,1% от потребителите на ипотечни кредити.

„Най-популярните” кредити през периода отново са били тези на стойност между 10 хил. и 30 хил. евро – близо 43% от всички изтеглени ипотечни кредити са именно за такива суми. Процентът на изтеглените кредити за суми между 30 хил. и 50 хил. евро обаче продължава да расте и през април този процент надхвърли 40%.

Срокът, който най-голям процент от потребителите са избрали, е 16 до 20 години – над 36% от кредитополучателите. Близо 30% пък предпочитат по-кратък срок с по-малко оскъпяване – тези потребители ще изплащат кредита си от 10 до 15 години. Дългите кредити остават по-малко, въпреки че лихвите продължават да намаляват.

Най-много остават кредитополучателите, които финансират с кредит 50% до 60% от покупката си. Те представляват над 30% от всички. Расте броят на онези, които ще използват кредит за финансирането на 60% до 70% от общата стойност на сделката – тези кредитополучатели заемат над 22%. Това ясно очертава тенденция на по-голямо външно финансиране, отбелязват от компанията.

Източник:Investor.bg