Това става ясно от изданието „Финансов сектор: оценки и очаквания” на Министерството на финансите, представящо очакванията на широк кръг финансови посредници по отношение на основни макроикономически показатели и фактори.

Болшинството от финансовите посредници очакват лихвените равнища в лева да се понижат (59.4%), а тези в лева и евро да останат без промяна – съответно по 56.3%.

При отделните групи посредници, банките са категорични за понижението на процентите по депозитите в лева и евро (85.7% и 71.4% поддържат този отговор) и са сравнително разколебани по отношение на доларовите депозити.

Инвестиционните посредници нямат единно мнение, като 58.3% очакват цената на депозитите в лева да се понижи, докато същият процент от смятат, че процентите по депозити в евро и долари остане непроменен.

Управляващите дружества и пенсионно-осигурителните дружества са раздвоени по равно с по 46.1% между възможността лихвените проценти по левовите депозити да останат непроменени и да се понижат.

Респективно 69.2% и 53.9% от анкетираните в тази група имат неутрално очакване за цената на депозитите в евро и щатски долари.

Очакванията за лихвите по кредити съвпадат като посока с тези по депозитите, но показват по-слабо понижение. Това се дължи на по-високия дял анкетирани, дали неутрален отговор, като по отношение на трите валути така смятат съответно 51.6% за кредитите в лева и по 59.4% за тези в евро и долари.

Най-категорични в прогнозите си за запазване нивото на лихвените проценти по кредити са управляващите и пенсионно-осигурителните дружества – по 69.2% от тях споделят това мнение респективно за процентите в лева и евро и 84.6% за процентите в долари.

Инвестиционните посредници като цяло предвиждат понижение на лихвените проценти по кредити, каквито са и преобладаващата част от отговорите им – съответно по 54.6%, 50% и 58.3%.

При банките се наблюдават различни разпределения на отговорите по отделните валути. Очакванията им са за по-силно понижение на лихвените проценти по левови кредити и за по-слаби понижения на процентите в евро и долари, при които преобладават неутралните мнения – 57.1% и 71.4%.

Източник:Imot.bg

Лихвените нива ще се задържат на сегашните позиции, а при положителни икономически сигнали ще продължат да падат, смятат банкери и анализатори, с които разговаря БТА. Вече се забелязва тенденция на понижаване на лихвите по ипотечните кредити и задържане на съществуващите нива на лихвите по фирмени и потребителски кредити. Ако продължат положителните сигнали за съживяване на икономиката ни, процесът на понижение на лихвите ще продължи.

Винаги съществува риск, ако се влоши икономическата среда и се повишат лошите кредити, да се повишат и лихвените нива, но засега се очертава по-скоро обратната тенденция, коментира председателят на Асоциацията на кредитните консултанти в България Тихомир Тошев.

В момента има конкретни промоционални предложения за ипотечни кредити в евро за фиксирани периоди с лихви от 6.15%, 6.25% до 6.79%, както и оферти с променлива лихва за целия период на кредита от 7 – 7.5%. Тези нива започват да доближават нивата на лихвите отпреди кризата, коментира финансовият експерт.

Намалението на лихвите при потребителските кредити е по-скромно, защото този продукт е по-рисков, има и по-голямо влошаване на вече отпуснати кредити. Затова лихвите по потребителски кредити са намалели спрямо миналата година с около 0.5 до 0.75 процентни пункта, като средните лихвени нива продължават да се движат в рамките на 11 до 15.5 – 16%.

Налице е постепенно намаляване на лихвите по депозити, виждаме и първите признаци за съживяване на икономиката и излизане от рецесията. Въпреки че лошите кредити продължават да растат, темповете на ръст се забавят в последните месеци и всичко това би трябвало да са сигнали, че лихвените нива ще се задържат около сегашните нива, а ако добрите сигнали продължат и в следващата година лихвите би трябвало да слязат надолу, прогнозира Тихомир Тошев.

На различно становище е Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка и заместник-председател на УС на Асоциация на банките в България. Според банкера най-вероятно лихвените нива ще се задържат на сегашните си позиции през следващите три до шест месеца, но също така изрази опасения, че финансовият ресурс може да поскъпне заради повишения кредитен риск за банките, ако не се предприемат законодателни промени за премахване на възможността фирми да бъдат обявяване в несъстоятелност със задна дата.

Причина за повишаване на кредитния риск Ягодин вижда и в промените в Закона за потребителския кредит, според които клиент може да върне потребителски кредит 14 дни след получаването му, без да дължи наказателна лихва. Би трябвало промените в законодателството да са насочени и към защита правата на кредитора, а не само на кредитополучателя, твърди банкерът. Според него така банките ще могат да си позволят да намалят цената на кредита.

Ягодин признава, че възможностите на банките за по-нататъшно вдигане на лихвите по кредитите са силно ограничени, защото това ще предизвиква и по-голяма невъзможност за погасяване на задълженията на кредитополучателите, а никой няма желание за нов скок на просрочените кредити.

Източник:Darikfinance.bg

Както се вижда от таблицата по-долу, лихвите по новоотпуснатите потребителски кредити намаляват от 14.15% до 12.60 на сто, или спад от 1.55 процентни пункта (пр. п.).

Обаче ако се вгледаме внимателно, годишния процент на разходите (ГПР), който включва всички такси и комисионни начисляване от банките, се понижава само с 0.96 пр. п. от 15.20 до 14.24%.

От това може да направим извода, че част от понижението на лихвите банките са компенсирали с по-големи такси и комисионни.

Годишният процент на разходите при жилищните кредити в лева се понижава с 1.23 пр. п. до 10.20%, като намалението на лихвите и ГПР е почти идентично.

При жилищните кредити в евро понижението на лихвите е с 0.31 пр. п., а на ГПР от едва 0.09 пр. п. от преди година до 9.37%.

Както се вижда от данните за ГПР (реалната цена, която потребителите плащат), в лева лихвите падат с около 1 пр. п., а в евро почти няма промяна.

Като погледнем обаче данните за новооткритите депозити се вижда, че тези в лева през юли са с 1.95 пр. п. по-ниско от преди година до ниво от 6.04%. Депозитите в евро пък губят 1.24 пр. п. от нивата си от 2009 година.

В резултат, ножицата на лихвите между кредити и депозити се разтваря.

За първите шест месеца на настоящата година печалбата на банковата система е 352 млн. лв., спрямо 498 млн. лв. за година по-рано. Спадът се дължи на обезценки на лоши кредити от страна на банките.

Източник:Profit.bg

Всички останали обаче, продължаваме да твърдим, че кризата е тук.И докато в началото се радвахме, че тя ни застигна по-късно, явно по-късно и ще излезем от нея.Много хора са загубили своята работа или са усетили намаление на заплатите си, или на работното си време през последните две години. Нивото на лошите кредити расте, като с това най-вероятно ще расте и броят на хората, изгубили своите домове.
Какво е необходимо, за да усетим, че кризата е свършила?

Банките трябва да започнат да кредитират повече

Кредитирането все още е относително свито, затрудняващо бизнеса и хората, които имат нужда от оборотни средства, за да покриват основните си разходи.Това ще даде глътка въздух на бизнеса, който ще спре да мисли как да съкращава разходи, за да преживява и от там ще преустанови да съкращава персонал, като първа стъпка преди да помисли отново да започне да наема.Нарастване в кредитирането ще инициира и по-голямо потребление, което пък ще пораздвижи застоялата икономика. Последното е задължително условие за да се повиши заетостта.Няколко пък са симптомите, които ще предизвестят повишение в банковата активност. За щастие, някои от тях започваме да виждаме и в момента.Понижението на лихвите по депозитите и кредитите ще са първият симптом за това, че доверието и на банковата система се връща, както и че има свеж ресурс, който те отпускат. Това е факт.Понижаването на изискванията към потенциалните кредитополучатели (до разумни граници), е друг симптом за раздвижване на банковия пазар.Увеличението на максималния размер и срока на кредитите, както и намаляването на изискваното самоучастие (при ипотечните кредити), са друг симптом, за разхлабване на кредитния възел.

Доходите трябва да започнат да се повишават Всеки мери кризата от собствената си гледна точка. Най-ясно и в най-голяма степен успокояващо за хората е, когато доходите им започнат да се повишават. Така те ще могат да потребяват повече и по-спокойно да посрещат своите разходи от първа необходимост. Не трябва да се забравя, че потребителските разходи са това, което движи всяка една икономика.

Цените на имотите трябва да се стабилизират Кризата стартира като имотна и се превърна във финансова в целия свят, включително на стария континент и у нас. И макар цените на имотите да бяха достигнали неразумно високи нива у нас и да имаха нужда от глътка въздух, то стабилизирането им ще е сигнал за край на кризата за хората.Когато собствениците спрат да се притесняват, че това в което са инвестирали огромни ресурси ще поевтинява, те ще могат да започнат да мислят и да си позволяват и други покупки.Да не говорим, че възстановяването на строителния сектор (който бе в основата на ръста на икономиката ни преди три-четири години), е ключово за това на цялата икономика.Разбира се на всички е ясно, че поскъпване, наблюдавано преди няколко години е почти невъзможно.

Заетостта трябва да започне да расте Компаниите трябва не само да спрат да съкращават, но и да започнат да наемат нови работещи. Това е критично за подобряването на състоянието на хората загубили своята работа или които стоят на определени работни места само от страх да не останат без такава.

Доверието трябва да се възстанови Докато преди две години хората слушаха за кризата и не вярваха, че тя ще ги засегне, сега тя е придобила страшни психологически размери. Паниката е толкова голяма, че домакинствата са замразили или отменили планирани значителни покупки, които иначе биха подпомогнали икономиката. Възстановяването на доверието е ключово за излизане от ситуацията. Разбира се, това ще става бавно и след изпълнението на гореспоменатите критерии.

Източник: profit.bg

Оказва се, че цели 17 от банките, действащи у нас, са успели да подобрят този показател спрямо 2008 година. Само по себе си увеличението на нетния лихвен доход показва разликата между приходите, получени от лихви, и разходите, направени за заплащане на лихви. Изменението на показателя може да дойде основно по две направления – или чрез промяна на лихвените проценти по кредитите и съответно депозитите, или чрез активно управление на активите и пасивите на банките.

На фона на ограничения ръст на активите при повечето банки активното управление би означавало заемане на средства при ниски лихви, каквито видяхме през миналата година на международните пазари, и инвестирането им в доходоносни активи. Това би трябвало да намали разходите за лихви спрямо предходната година. Разбира се, в разходите за лихви се включват и високите лихвени проценти по депозитите, които вкараха българските банки в така наречената „депозитна война“.

Като цяло най-силен спад в разходите за лихви се наблюдава при банките, които действат в България само като клонове – Инг Банк (-67,17%), Ситибанк (-52,8%), БНП Париба (-50,5%), НЛБ Банк (-31,2%) и т.н. На обратния полюс обаче са почти изцяло българските банки.

ЦКБ например е с увеличен разход за лихви в размер на цели 61,16 на сто, ПИБ – с 24,2 на сто, а КТБ – с 23,13 на сто. Топ 5 на негативната класация се допълва от МКБ Юнионбанк (+24,25%) и Уникредит Булбанк (+19,13%). Интересно е да се посочи, че едни от най-активните участници в т.нар. „депозитна война“ имат и най-голямо увеличение на разходите за лихви.

КТБ и ЦКБ са сред лидерите и по увеличение на приходите от лихви, което води до повишение на нетния лихвен доход на двете банки от съответно цели 32,7 и 4,14 на сто. ПИБ обаче са отчели увеличение на приходите от лихви от едва 7,9 на сто, което не е достатъчно за покриване на по-скъпия ресурс и нетният лихвен доход на банката пада с 13,5 на сто.

Може би най-благоприятното изменение от разгледаните дотук банки показва ЦКБ, която е успяла да увеличи размера на активите си с 10,6 на сто. Вероятно и това е причината за подобряване на приходите от лихви.

Най-силно от всички банки, като се изключи държавната Българска банка за развитие, по отношение на нарастващия нетен лихвен доход се представя гръцката Алфа банк. За последната година тя е съкратила разходите си за лихви с 22 на сто, понижила е приходите си от лихви с 0,43 на сто и е постигнала ръст на нетния лихвен доход от 44,5 на сто. На този фон активите на банката са нараснали с 4,5 на сто.

С по 32% са увеличили нетния си лихвен доход още Емпорики Банк и КТБ, а най-слабо се представят Ситибанк, БНП Париба и Те-Дже Зираат банкасъ, които отчитат и силен спад на приходите от лихви.

За цялата банкова система се наблюдава повишение на нетния лихвен доход от 2,13%. Друго интересно сравнение на банките може да се направи по показателя изменение на административните разходи. Той показва, че в кризисната 2009 година, когато навсякъде по света се правят опити за съкращаване на разходите, едва 8 от разглежданите 29 банки са успели да сторят това.

Най-силно разходите са орязани в Юробанк И Еф Джи (12,6 на сто), Уникредит Булбанк (8,13 на сто) и ПИБ (6,66 на сто). На обратния полюс пък са Търговска банка Д с ръст на административните разходи от 46,3 на сто, Алфа банк (45,5 на сто) и БНП Париба (41,31 на сто).

Един от малко по-особените показатели, които са сигнал за стабилността на банките, са приходите от такси и комисиони. Те дават сигнал за позициите на финансовите институции и показват до каква степен банките са зависими от кредитния портфейл. Безспорни лидери в това отношение са Уникредит Булбанк (159,29 млн. лв.), ДСК (112,46 млн. лв.), ОББ (96,22 млн. лв.), Райфайзенбанк (69,87 млн. лв.) и ПИБ (55,99 млн. лв.).

Най-силно през последната година по отношение на изменението на този показател обаче се нареждат други от банките на пазара. Това са Прокредит Банк с увеличение от 65,42%, Ситибанк (52,33%) и КТБ (49,46%). Най-голям спад на приходите от такси и комисионни пък имат БАКБ (72,8%), СИБАНК (31,06%) и Инг Банк (29,9%).

В резултат на това най-силно нараства нетният доход от такси и комисиони на Ситибанк (74,4%), Прокредит Банк (69,9%), КТБ (59,4%), БНП Париба (32,6%) и Алфа банк (26,8%).

Абсолютното изражение на нетния лихвен доход затвърждава категоричното предимство на Уникредит Булбанк, която отчита 150,68 млн. лв. В класацията следват Банка ДСК, ОББ, Райфайзен и ПИБ.

Като цяло обаче може да се каже, че бизнес активността и активността на потребителите в използването на банкови услуги спада, като е отчетен спад на приходите от такси и комисиони в системата от 5,9 на сто. Нетният приход от такси и комисиони пък се свива с 6,16 на сто спрямо миналата година.

Източник:Investor.bg

Лихвите по кредитите и по депозитите ще започнат да падат, като намалението при кредитите ще е по-бързо, отколкото при депозитите. Това прогнозира главният икономист на “Уникредит Булбанк” Кристофор Павлов в понеделник, след като представи анализа на “Уникредит груп” за банковото състояние в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) в частта му за България.

Лихвените равнища по депозитите в българските търговски банки през 2012 година ще се доближат до равнищата от 2008 г., но ще останат по-високи от средните лихви в периода 2003-2007 г., особено що се отнася до домакинските влогове, обясни Павлов.

По-бързото снижаване на лихвите по кредитите от това по депозитите означава, че банките ще поемат повишената цена на финансирането. Това ще продължи и през 2010 година, въпреки че тогава банкерите очакват кредитните институции да абсорбират най-голямата част от загубите в кредитните си портфейли в резултат от рецесията в реалния сектор.

Прогнозите на експертите на “Уникредит груп” са необслужваните кредити (просрочени повече от 90 дни) да достигнат пик през втората половина на следващата година, като дори тогава у нас ще бъдат на безопасните равнища от 10% от общия кредитен портфейл.

Според изчисленията, това означава, че загубите за банковия сектор в страната в резултат от отписване на активи поради рецесията ще бъдат около 3.7 млрд. лева, или 6% от БВП през 2008 г. Тези загуби ще бъдат покрити за три години, като се започне от 2009 г., като тежестта на отписаните вземания ще е най-висока през 2010 г. Според Кристофор Павлов при тези равнища на загубите в кредитните портфейли няма да има нужда от рекапитализиране на банки.

“Въпреки кризата дългосрочният потенциал на банковия сектор в България остава незасегнат. Това означава, че секторът ще остане привлекателен както за съществуващите, така и за нови играчи. Играчите, които имат най-добра оценка на риска и са ангажирани да продължат да насочват капитал към региона, най-вероятно ще бъдат онези, които най-добре ще се възползват от значителния дългосрочен потенциал на българския пазар на финансови услуги”, смята икономистът.

Федерико Гицони, който отговаря за бизнеса на “Уникредит груп” в ЦИЕ, смята, че банковият сектор ще започне пълното си възстановяване през 2011 г., включително и в България. Тогава икономиката ще отбележи положителен растеж, банковото проникване ще продължи, но с по-балансирани темпове. Предлагането на нови продукти ще трябва да се нагоди към спада в инвестиционната активност и потребителските разходи на домакинствата.

Слабият ръст на кредитите в момента може да бъде обяснен най-вече с ниското търсене на кредит в икономиката. При отчитане на промените във валутните курсове кредитите в ЦИЕ се забавят до 4% на годишна база през първото полугодие на 2009 г., сочи още анализът на икономистите в “Уникредит груп”.