Според него лихвите на финансовите институции са нереално високи, банките поставяли почти еднакви условия, дори договаряли помежду си рекламните кампании.

Николов обясни, че изборът на дата за протеста не е случаен, тъй като в същия ден във Върховния административен съд започва обжалването на решение на Комисията за защита на конкуренцията, според което няма картел на банковия пазар у нас. Характерното за българския пазар на банкови услуги е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри, посочи Николов.

По думите му липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения.

Според Николов частното съдебно изпълнение у нас застрашава сигурността на страната, тъй като в нито една друга държава от Европейския съюз няма дадени такива права на частно лице, каквито са разпоредени в България. Николов обясни, че банките съвсем умишлено настояват за бърза продажба на имуществото на длъжници на безценица – на една пета от цената, на която е оценен имотът, независимо че това е в ущърб на финансовите институции.

Причината е, че в повечето случаи купувач е самата банка или свързано с нея дружество, което придобива имуществото на 20 процента от реалната му цена, обясни шефът на сдружението.

Николов уточни, че от 11 април ще бъде пуснат специален телефон на длъжника. На него гражданите ще могат да поставят всички въпроси, които имат с банки или частни съдебни изпълнители. Те ще могат да получат отговор на запитванията си в срок от 24 часа.

Източник:Imot.bg

Увеличението им на месечна база е с 4,92%, а на годишна с 68,31%, съобщи Investor.bg.Редовните кредити пък намаляват с 0,9% на месечна база до 32,2 млрд. лв. към края на януари 2011 г. На годишна база спадът им е с 5,93%.Овърдрафтите, които се отчитат отделно от кредитите и при тях няма лоши и преструктурирани, са за 10,98 млрд. лв. към януари 2011 г., като намаляват с 0,24% на месечна и с 2,5% на годишна база.

При фирмените кредити делът на лошите и преструктурираните е 20,55%, при потребителските е 17,19%, а при жилищните 15,99%.На всеки три месеца БНБ публикува дела на кредитите с просрочие от над 90 дни.Делът на заемите с просрочиенад 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) е 11,90% към 31 декември 2010 г. (при 10,61% към септември).Само през януари 2010 г. кредитите и овърдрафтите са за общо 50,7 млрд. евро, като нарастват с 0,07% на месечна база и с 1,49% на годишна база, като увеличението е с 35 млн. лв.

Редовните кредити намаляват през януари с 292 млн. лв., докато лошите и преструктурираните се увеличават с 353 млн. лв.Прави впечатление, че жилищните кредити намаляват на месечна база за първи път в последните две години през януари 2011 г., като намалението е с 0,16% до 8,7 млрд. лв. Предишното намаление на месечна база е от януари 2009 г.

Януарската слабост в жилищното кредитиранеима обяснение в нуждата от изваждане на нови данъчни оценки за сделките с имоти след 1 януари, както и с инвентаризациите в имотните регистри.При потребителските кредити намалението през януари е с 0,38% на месечна база до 7,53 млрд. лв., а при фирмените има ръст от 0,31% на месечна база до 31,77 млрд. лв.

Източник: Monitor.bg

Средната лихва по жилищните заеми за съществуващи клиенти е паднала с едва забележимите 0.04%. За потребителски кредити в евро намалението е също толкова минимално – с 0.10%. В кризата, в края на 2008 г. и през 2009 г., банките шоково вдигнаха процентите по почти всички съществуващи договори – с по 2-3%. Обяснението беше, че пазарните условия са такива. От началото на 2010 г. обаче дори у нас пазарната тенденция е към спад на лихвите с 1-1.5%, но въпреки това процентите за съществуващите клиенти не са мръднали, показва статистиката. В резултат старите клиенти вече плащат по-скъпи заеми от новите, макар доскоро тенденцията да беше в обратната посока.

Средната лихва по новоотпуснат жилищен заем в евро през януари 2011 г. е 7.82%, а за съществуващ – 8.04%. При заем в лева разликата е още по-голяма – 8.37% за нови клиенти и 9.25% за стари. При потребителските кредити също по-ощетени са клиентите, изтеглили заема преди време. Лихвата за тях е 12.27% в сравнение с 12.23% по новите контракти.

В същото време банките значително са свалили доходността по влоговете и цената на новоотпуснатите заеми през последната година. Например лихвите по депозитите за домакинствата са паднали с 1.29% (до 5.91%) в левове и с 0.98% в евро. От същия порядък е поевтиняването на новите кредити – с 1.28% за жилищните заеми в левове, с 0.93% – в евро, и с 1.11% за левовите потребителски заеми. Причината банките да предлагат атрактивни оферти само за новите си клиенти е, че законите им позволяват да закрепостяват хората, които вече веднъж са сключили договор с тях.

От една страна законът дава възможност на банката едностранно и неограничено да вдига договорената лихва, а от друга – не забранява трезорите да слагат огромна такса за предсрочно погасяване, която реално спира клиента от преместване в друг трезор с по-изгодни условия. Нивата на таксата най-често са между 3 и 5% от оставащата главница, което прави няколко хиляди лева при дългосрочните заеми.

През януари спрямо декември значителни промени в лихвите по кредитите за домакинствата няма, се вижда от статистиката на БНБ. Както “Сега” писа, през първия месец от годината приключиха редица промоционални оферти по депозити.

Източник:  Imot.bg

Експертите от централната банка отчитат, че през последния месец на годината е регистриран и първи спад на необслужваните в срок заеми за домакинства от 20 месеца насам. Причина за намалението е подобрението при лошите потребителски кредити, които леко са се свили от 16,85% на 16,7 на сто. Въпреки че класифицираните като проблемни потребителски заеми са намалели с 19,2 млн. лева за месец, общият обем на отпуснатите кредити за потребление се е свил с 42 млн. лв. до 18,984 млрд. лева.

Фирмените кредити през годината пък са се увеличили с 2,4 на сто до 31,678 млрд. лв. Ръстът на изтеглените заеми обаче не успява да компенсира този на необслужваните и преструктурираните кредити на бизнеса. Статистиката на централната банка показва, че почти всяка пета компания изпитва затруднение да я изплаща – делът на лошите фирмени кредити е 19,4 на сто. Само месец преди това той беше 19,1%.

Експертите отчитат още, че отпуснатите средства от банките в страната на домакинства и фирми в края на декември 2010 г. са 51,543 млрд. лв. при 51,56 млрд. лв. към ноември. Годишният им темп на нарастване през месеца е 1,1%. Въпреки това, проблемните заеми в цялата банкова система достигат нов рекорд от 18,1%, показват данните на БНБ. Според последната статистика на централната банка за състоянието на системата само необслужваните над 90 дни кредити са 10,61% към края на септември. Разликата в процентите е поради факта, че месечните данни на БНБ отчитат общия обем на необслужваните в срок задължения и преструктурираните такива.

Тенденцията за спестовност също се запазва. Само за декември домакинствата са депозирали в банките 758 млн. лв. и така към края на миналата година техният обем достига 27,34 млрд. лв., или с 12,3% повече в сравнение с 2009 г. Общо депозитите на финансовите предприятия, компаниите и домакинствата възлизат на 43,09 млрд. лв., което е ръст от 8,4%. Така спестените средства от частния сектор у нас са нараснали с 3,33 млрд. лв. за година.

Междувременно от БНБ съобщиха, че задълженията на страната към другите страни намаляват. Към края на ноември 2010 г. брутният външен дълг се е понижил с 1,08 млрд. евро спрямо същия месец на 2009 г. до 36,16 млрд. евро.

Източник:Imot.bg

„Прeз октомври продължава нарастването на класифицираните кредити и на свързаните с тях разходи за обезценка и специфични провизии за кредитен риск”, съобщават от БНБ.

Обезценките на финансови активи от страна на банките нарастват със 127.77 млн. лв. за месеца, като достигат 1.07 млрд. лв. от началото на годината.

„Реализираните лихвени и нелихвени приходи през октомври надхвърлят оперативните разходи (включително и за обезценка) и осигуряват повишаване на печалбата на системата с 40 млн. лв. до 516 млн. лв.”, допълват още от БНБ.

През октомври общата сума на активите на банковата система отбелязва лек спад (с 0.7%) до 71.61 млрд. лв. под влияние на динамиката при паричните средства и при кредитите и авансите.

Не настъпват съществени промени в пазарните позиции на отделните институции, като петте най-големи банки притежават 55% от активите на системата.

Стойността на съотношението на ликвидните активи към сумата на пасивите (21.70%) е близка до отчетената в края на септември. Регистрирано е увеличение на ценните книжа в портфейлите на разположение за продажба и държани до падеж и паралелно намаление на тези за търгуване.

През месеца брутните кредити (без тези за кредитни институции) се увеличават с 0.2% (110 млн. лв.), като динамиката по групи банки е различна. Корпоративният сегмент отбелязва растеж с 0.4% (149 млн. лв.), а експозициите на дребно намаляват с 0.1%. Докато жилищните ипотечни кредити продължават да нарастват (с 0.1% през месеца), то потребителските заеми отново намаляват (с 0.3%).

В привлечените средства е отчетено намаление с 0.8% поради настъпилия падеж на ресурс от кредитни институции (основно нерезиденти). Делът на местните ресурси се увеличава (с 1 пр.п.) и в края на октомври достига 76.1% в източниците на финансиране.

Запазва се растежът на депозитите от граждани и домакинства. Месечното им увеличение с 0.8% (227 млн. лв.) определя и нарастването на тяхната роля в общия размер на привлечените средства в системата до 44%.

Спрямо септември размерът на балансовия капитал нараства с 0.6% и възлиза на 9.7 млрд. лв.

Източник:Profit.bg

Банките ще са задължени да уведомят клиентите си и при промяна на лихвения процент по влогове. В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент, банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора, записаха депутатите.

Въведено беше задължение банката да уведомява за промяна на лихвения процент или такса, която води до увеличаване на погасителната вноска по кредит, който не е потребителски. Банката трябва да уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане в промяната в сила.

Парламентът реши задължителното уведомление да не се налага, когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на Интернет страницата на кредитора.

Законът предвижда и създаване на надзорни колегии, чиято основна задача е да осигурят подходяща организация за обмен на информация и координация на действията на отделните компетентни органи при упражняването на текущия надзор и при възникване на извънредни ситуации.

Дава се правна основа на участието на БНБ в Комитета на европейските банкови надзорни органи и спазването на неговите насоки в местната банкова система.

Предвижда се промените да влязат в сила от 31 декември тази година.

Източник:Profit.bg

Най-вероятно става въпрос за фирмени кредити, тъй като в банкирането на дребно (потребителски и жилищни) не би могло да има такава сериозна еднократна динамика, обясниха банкери, пожелали анонимност.

Според тях реструктурирани по няколко пъти големи кредити са преминали в група “загуба”, защото са свършили вариантите за отлагане. Причината за случващото се е забавеното излизане на страната от кризата. Източник от централната банка определи ситуацията като “нормално преминаване на заем от една категория в друга”.

От началото на кризата в сектора минаха няколко вълни на предоговаряне и преструктуриране на кредити, всяка от които с хоризонт между шест месеца и една година. Това е периодът, в рамките на който се предполага, че обслужването на кредита може да се възстанови. Отсрочките са давани в унисон с очакванията за възстановяване на българската икономика, което обаче се забави.

В момента страната е последната в Европа, която все още не е излязла от кризата, посочи банкер, пожелал да остане анонимен. Очевидно е, че процесът на възстановяване на икономиката се забавя, а всички се надявахме, че периодът на реструктуриране на заемите ще бъде достатъчен за фирмите да започнат да обслужват по-лесно задълженията си, обясни Асен Ягодин, изп. директор на Пощенска банка.

И според други банкери причината за увеличението на просрочените над 6 месеца кредити не е заради влошаване на обслужването на заемите или на икономическата ситуация, а в много по-бавните темпове на възстановяване от очакваните. Според тях това ще се наблюдава и в бъдеще и поне още две години банковата система у нас ще трябва да “преглъща” влошаването на преструктурираните през кризата кредити, дори и технически икономиката да е излязла от рецесия.

В група “загуба” попадат кредити, които банките не са отписали окончателно и очакват в бъдеще да съберат някаква част от задължението. За да стигне до тази група един заем, трябва да не е обслужван повече от 180 дни или длъжникът да е обявен в несъстоятелност, да е в ликвидация, да има съдебен процес или решение в полза на банката, но вземането все още да не е събрано.

Банките заделят провизии в размер на 100% от стойността на кредитите в тази категория и не ги водят като реална загуба, докато не изчерпят всички възможности да ги събере.

Общият обем на заемите с проблеми в обслужването над 90 дни (включително и тези над 180 дни) към края на септември достига 5.4 млрд. лв. Делът им е 10.61% от брутните кредити (с изключение на заемите между банките). Изискванията на БНБ за провизиране на просрочията са по-консервативни в сравнение с други страни в Европа.

У нас за необслужвани се водят кредити с проблеми над 90 дни, в други страни такива са над 180 или дори над 360 дни. Банките в България започват да начисляват провизии още при просрочия над 30 дни и така трупат резерви срещу бъдещи загуби.

Освен това от банките се изисква да заделят и допълнителни провизии. На практика срещу близо 4-те млрд. лв. заеми с просрочие над 6 месеца банковата система разполага с около 3 млрд. лв. резерв извън капиталовият буфер (превишението над изисквания капитал), който е 2.9 млрд. лв. в края на септември.

Според банкери обаче самото натрупване на такива обеми от провизии е “симптом на болестно състояние” за системата, кризата продължава прекалено дълго, а и натрупаните резерви не са безкрайни.

Източник:Targ.bg

Досега заемите в единната европейска валута винаги са били по-евтини от левовите заради по-ниския валутен риск, който носят. Затова статистиката на БНБ вчера изненада анализаторите. “Нямам обяснение за тази промяна, защото не е ясно на каква база е получено това изчисление”, коментира Иван Стойков от финансовия портал “Моите пари”. Той подчерта, че данните, които той следи, не показват подобна тенденция. По изчисления на “Моите пари” ГПР по офертите на 13 банки за 20-годишен ипотечен заем от 50 000 лв. възлиза на 10.48% в левове и 9.20% в евро през септември.

Други анализатори посочиха, че странният резултат може да се дължи на множеството промоции на жилищни кредити в левове през миналия месец, което е довело до намаление на усреднения резултат. Освен това в последно време банките се пълнят с ресурс не толкова от международните пазари и от централите си, колкото от родния пазар, а спестяванията на домакинствата са предимно в левове.

ГПР по новоотпуснатите левови жилищни заеми, който включва лихвите плюс таксите, е паднал с над 2% за последната година, сочат данните. През септември 2009 г. стойността му е била 11.28%, а сега е 9.24%, отчита БНБ. Същият продукт в евро е поевтинял съвсем минимално – от 9.68% на 9.38%.

Лихвите за старите клиенти обаче почти не са мръднали. Процентът по жилищен заем в левове е намалял от 9.59% до 9.34% за една година, а в евро – от 8.22% на 8.11%. Така на практика човек, който е изтеглил жилищен заем в левове през септември м. г., плаща с 1% по-висока лихва от този, който сключва договор в момента.

ГПР по новите потребителски заеми в левове е паднал от 15.26% на 13.95% за една година, а в евро намалението е минимално – от 12.14% на 11.89%. Спадът за старите клиенти на лихвите по потребителските заеми обаче е нищожен – с 0.07% в евро. При левовите кредити дори има повишение – с 0.10%. Банките не свалят лихвите, за да накарат коректните клиенти да платят загубите от необслужваните заеми.

Лихвите по депозитите продължават да падат по-бързо от лихвите по заемите, сочи още статистиката на БНБ. Понижението обаче е само за новите кредитополучатели. Старите не усещат нищо, защото клаузите в договорите, касаещи лихвите, са изцяло в полза на банките. Лихвите по новооткритите срочни депозити в левове за последната година са паднали с рекордните 2.31% – от 7.96% на 5.65%, а в евро – от 6.52% на 4.98%.

Източник:Imot.bg

Новоприетият Закон за потребителския кредит на практика закрепва неравноправното положение на кредитополучателя спрямо неговия кредитор, като оставя на банката възможността за едностранна промяна на цената на кредита след неговото отпускане.

“Методологията” по света

Добрата международна практика за определяне на лихвения процент по кредити е той да е плаваща лихва, която се образува от пазарен индекс плюс фиксирана надбавка. Така правят кредитните институции в 20 страни от Европейския съюз, членуващи в Европейската федерация на ипотечните кредитори. Така е в еврозоната и извън нея: Австрия, Чехия, Румъния и Турция. Така го правят у нас само малко на брой малки банки – Прокредит банк, “Токуда”, МКБ Юнионбанк и клонът на Алфа банк.

Икономическият смисъл от такъв начин за определяне на лихвата е, че така банката прехвърля само лихвения риск на паричния и капиталовия пазар върху клиента си, а не своя собствен. Този риск се мери със стандартен лихвен индекс – напр. ЮРИБОР или ЛИБОР за кредити в евро. Индексът се изчислява и публикува от организация или институция, различна от кредитора и неговия длъжник. Така след отпускане на кредита банката само изчислява лихвата, а не я решава.

Длъжникът може във всеки момент да провери стойността, размера и посоката на промяната на лихвения индекс, заложен в договора, и да пресметне собствената си лихва, като прибави договорената надбавка към индекса. Няма място за неясноти и спорове.

Но у нас не е така

Нашият закон употребява термина “методология”, вместо просто и ясно да определи лихвата като сума от две числа. По този начин банките могат да включат и други фактори във формирането на лихвата, и то такива, които нямат нищо общо с конкретния кредит. Или пък такива, върху които мениджмънтът на банката може да влияе, като например промени в качеството на кредитния портфейл на банката или на структурата на активите и пасивите й. Или пък такива, които зависят от регулаторни решения на БНБ, като промяна в правилата за провизиране или в нивото на задължителните минимални резерви. Или пък такива, които директно се определят от време на време по решение на управителния съвет на банката. В никакъв случай не описвам хипотези, а реалната практика на банките.

А това в крайна сметка означава, че освен лихвения банката прехвърля върху кредитополучателя и валутния, и ликвидния, и кредитния, и регулаторния, и оперативния, и дори политическия риск на страната. На практика всички рискове, които биха могли да доведат до намаляване на печалбата й. Така законът дава възможност на опериращите у нас банки да си фиксират печалбата. Това създава монополни привилегии и комфорт на банките, опериращи у нас, защото само монополът може да си фиксира печалбата.
Какво произтича от това за клиента?

Първо, няма начин новите методики да бъдат разбрани нито от клиента, нито от неговия анализатор и върху това бе обърнато внимание още при дебатите по поправката в закона. Второ, промяната в лихвата винаги ще бъде изненада за клиента. Той няма да има възможност да провери, независимо от банката, как се изчислява лихвата по неговия кредит. Трето, с включването на един-единствен компонент при формиране на лихвата, чиято промяна зависи от решение на управителното й тяло, банката си запазва правото за едностранна промяна в цената на кредита. По такъв начин директно се нарушава конституцията на страната, която изисква равнопоставеност на гражданскоправните субекти, на търговец и потребител, на кредитор и кредитополучател. При неравнопоставеност на страните по сделката, съчетана с тази, меко казано, асиметрия на информацията – а тук става дума и за нещо повече, едната от страните може да променя цената по сделката и така пазарът и конкуренцията престават да действат.

Не на последно място клиентът вече няма възможност да вземе информирано решение, защото той няма как да знае всички гореспоменати рискове. Ще трябва да разчита на късмета си. А това, че методиката ще е публикувана и няма да се променя за срока на изплащане на кредита, е празен звук, без значение и полза за потребителя.

Но че клиентите на банките нямат никаква полза от промените в закона е само едната страна на медала. На практика тези промени

работят срещу стабилността на банковата система

Един тип риск, който банките у нас в момента прехвърлят върху потребителите, е регулаторният риск. На БНБ са дадени правомощия да регулира банковата дейност с редица инструменти с цел поддържане стабилността на банковата система. Например нивото на минималните задължителни резерви (парите, които банка държи по сметката си в БНБ, без да получава лихва за това), отчисляването на провизии за рискови кредити (паричните средства, които банката трябва да заделя за покриване на вероятни загуби от необслужване на кредити) и други подобни. Увеличаването на всички тези разходи води до намаляване на печалбата.

С определянето на лихвите, в т.ч. и по вече отпуснати кредити, по своя собствена методика банките прехвърлят тези регулаторни разходи върху съществуващата си клиентела. С това те изолират печалбата си от влиянието на промяната в регулациите и по такъв начин ги обезсилват.

Друг проблем, който пораждат собствените методики, е процикличната лихвена политика на банките. Един от факторите, които те отчитат в публикуваните си методики, е качеството на кредитния портфейл, т.е. делът на просрочените и необслужвани кредити. Когато икономиката върви, кредитите се обслужват и лихвите са ниски. Когато цикълът се обърне, както през 2008 г., повече кредити изпадат в просрочие и лихвите се повишават. Така се изпада в спирала – повече необслужвани кредити водят до по-високи лихви, което още повече увеличава необслужваните кредити. Но важното е печалбата на банката да не намалява. Ето това е една от причините у нас лихвите да се качват, а в Европа да спадат.

Определяне на лихвите по “методология” пренася всички рискове, в т.ч. и оперативния риск на кредитора, върху финансово най-слабото звено, което няма капацитета да оцени и да носи тези рискове – домакинството. С това цялото кредитиране се гради на пясъчна основа. Да не забравяме, че стартът на международната финансова криза беше даден в момента, в който обикновените ипотечни кредитополучатели в САЩ спряха да обслужват кредитите си.

В крайна сметка трябва да са ясни две неща: при новия закон кредитът у нас е капан, а кредитополучателят трябва да плаща такава лихва, каквато каже банката, без да има възможност да я прецени предварително или дори да провери изчислението й, ако има съмнение за техническа грешка. И без активизиране на засегнатите или, както казваме, гражданското общество в защита на своя интерес и за въвеждане на добри практики на банкиране у нас клиентите ще продължат да обслужват банките, вместо обратното.

Източник:Imot.bg

Както се вижда от таблицата по-долу, лихвите по новоотпуснатите потребителски кредити намаляват от 14.15% до 12.60 на сто, или спад от 1.55 процентни пункта (пр. п.).

Обаче ако се вгледаме внимателно, годишния процент на разходите (ГПР), който включва всички такси и комисионни начисляване от банките, се понижава само с 0.96 пр. п. от 15.20 до 14.24%.

От това може да направим извода, че част от понижението на лихвите банките са компенсирали с по-големи такси и комисионни.

Годишният процент на разходите при жилищните кредити в лева се понижава с 1.23 пр. п. до 10.20%, като намалението на лихвите и ГПР е почти идентично.

При жилищните кредити в евро понижението на лихвите е с 0.31 пр. п., а на ГПР от едва 0.09 пр. п. от преди година до 9.37%.

Както се вижда от данните за ГПР (реалната цена, която потребителите плащат), в лева лихвите падат с около 1 пр. п., а в евро почти няма промяна.

Като погледнем обаче данните за новооткритите депозити се вижда, че тези в лева през юли са с 1.95 пр. п. по-ниско от преди година до ниво от 6.04%. Депозитите в евро пък губят 1.24 пр. п. от нивата си от 2009 година.

В резултат, ножицата на лихвите между кредити и депозити се разтваря.

За първите шест месеца на настоящата година печалбата на банковата система е 352 млн. лв., спрямо 498 млн. лв. за година по-рано. Спадът се дължи на обезценки на лоши кредити от страна на банките.

Източник:Profit.bg