Ипотеките, България и Европа

България е с най-ниското съотношение ипотечни кредити/БВП – 12.5%. В другите страни от региона като например Унгария то е 16%. В Полша и Чехия е съответно 20.4% и 21.4%. Най-високо е в Естония и Еврозоната – 40.7% и 41.2%. „Подобна е и ситуацията при останалите показатели за банково проникване като активите, кредитите и депозитите на глава от населението. Средните показатели за страните от ЦИЕ са два-три пъти по-високи от тези за България”, показва проучване на „МКБ Юнионбанк”.

Друг интересен показател е жилищен кредит на глава от населението. За България той е 600 EUR. „Това е много под стойностите на други страни от Централна и Източна Европа като Унгария – 1582 EUR, Словакия – 2153 EUR, Чехия – 2943 EUR, Естония – 4402 EUR, Еврозоната – 11 419 EUR. Тези сравнения показват наличието на голям и все още неизползван потенциал за развитие на пазара на ипотечно кредитиране у нас, доколкото финансовото посредничество в страната следва тенденциите в новите членки на ЕС, приети в предишната вълна на разширяване”, обяснява Мария Илиева, главен изпълнителен директор на„МКБ Юнионбанк”.

източник: http://fakti.bg/imoti

Нека да припомним, че по последни данни лошите и преструктурирани кредити достигат 7.9 млрд. лв. през май, като за месец са нараснали със 178.4 млн. лв. Като процент от раздадените кредити, без овърдрафт, те представляват 19.72 на сто от общия обем, което горе- долу е съпоставимо с данните от анкетата. Кредитната история се очаква да заема все по-голяма роля в бъдещото отпускане на кредити след създаването на единния кредитен регистър, до който банките ще се допитват за проверка на всеки кредитоискател. Тези, които не са били много стриктни в обслужването на съществуващите си кредити или кредитни карти през последните години, ще останат неприятно изненадани от справките в Централния кредитен регистър, коментират от КредитЦентър.

Очакванията, че не е важно да спазваш месечните дати за плащанията си по кредита водят до лоша кредитна история и ограничаване на възможностите за получаване на нови кредити. До голяма степен оценката на потенциалните кредитополучатели ще се предопределя и от чистото кредитно минало на хората, както е в развитите страни по света. Също така на пазара започнаха все по-често да се появяват нови продукти с преференциални условия за хора с чисто кредитно досие.

Източник:Imot.bg

През последния месец вече сме свидетели на предложения, при които лихвения процент е фиксиран за 7, дори за 10 години. „Фиксираните лихви за първата година се движат най-често в границите от 5.25% до 6.25%, а фиксираните лихви за по-дълги периоди – от 6.35% до 7.20%. Фиксираните лихви за първата година са по-скоро маркетингов инструмент, а тези за по-дълъг период се избират от клиенти, търсещи дългосрочна стабилност на разходите им по кредита. Изборът между продукт с фиксирана лихва или такъв с плаваща лихва за целия срок е много индивидуален и трябва да се прави след добра оценка на всички параметри на двата типа кредити и личните финансови възможности на клиента”, коментират експертите на „КредитЦентър”.

През месец май се наблюдава ръст на изтеглените ипотечни кредити в три от най-големи български града – София, Пловдив и Бургас. „Това се дължи и на увеличения процент на финансиране на сделките. Миграцията към големите градове и нарастването на населението в тях ще е все по-определяща за процесите в сектора на недвижимите имоти и в бъдеще. Търсенето на жилища в големите градове, където населението се увеличава, няма как да спре. Същевременно, в по-малките населени места, търсенето на жилищно кредитиране ще остава ограничено”, коментира още Тихомир Тошев, изпълнителен директор на „КредитЦентър”.

Средният размер на изтеглените ипотечни заеми през месец май е 36 860 EUR. Най-активни остават потребителите на възраст между 26 г. и 35 г., които през месец май са 47.3% от всички кредитополучатели. На второ място са тези от 36 г. до 45 г. (34.1%). Намалява делът на кредитополучателите в най-ниския сегмент – от 10 000 до 30 000 EUR. През месец май те са били 40.2% спрямо 41.8% през април. Най-предпочитани са отново ипотечните заеми между 30 000 и 50 000 EUR (43,9%). След тях се нареждат тези между 10 000 и 30 000 EUR, следвани от кредитите в диапазона от 50 000 до 70 000 EUR (11,8%).

Основната част от клиентите (86.5% от всички изтеглили ипотечен заем) са с месечен доход от 1500 лв. до 2500 лв. Кредитополучателите с доход на домакинство до 1500 лв. са 8,.8% от общия брой.

Източник:imot.bg

Сред най-активните домакинства са тези, които разполагат с месечен доход между 2000 и 3000 лв. Преобладаващата част от тях заемат средни мениджърски позиции. Имотът, който търсят, е на стойност между 70 000 и 90 000 лв. Друга група активни клиенти са най-младите, които разполагат със стабилни дългосрочни договори.

Средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната през март е бил 34 870 EUR спрямо 34 860 EUR през предходния месец. София остава с най-висок процент на кредитополучателите. През изминалия месец столичани са теглили за покупка на нов дом средно по 43 778 EUR, което представлява леко покачване спрямо февруари 2011 г. Класацията на градовете по размер на полученото ипотечно финансиране се запазва без промяна – на второ място е Варна, следвана от Бургас и Пловдив.

Най-предпочитаният от кредитополучателите срок за погасяване на заемите остава между 16 и 20 години. За такъв период на изплащане са изтеглени 39.3% от ипотечните кредити през изминалия месец. На следващо място по популярност са кредитите между 21 и 25 години – всеки четвърти заем (24.8%) през март е взет с такъв срок на издължаване. Най-малък е процентът на кредитите за период до 10 г. – 2.1% от всички.

Почти двойно е нараснал делът на кредитите, покриващи от 80% до 90% от цената на имота. През последния месец те са 18.9% от всички ипотечни заеми при 10.5% през февруари. Това може да се обясни с постепенното завръщане на активността на банките на ипотечния пазар и с привличането на клиенти чрез рекламирането на висок процент финансиране.

Източник:Imot.bg

Според него лихвите на финансовите институции са нереално високи, банките поставяли почти еднакви условия, дори договаряли помежду си рекламните кампании.

Николов обясни, че изборът на дата за протеста не е случаен, тъй като в същия ден във Върховния административен съд започва обжалването на решение на Комисията за защита на конкуренцията, според което няма картел на банковия пазар у нас. Характерното за българския пазар на банкови услуги е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри, посочи Николов.

По думите му липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения.

Според Николов частното съдебно изпълнение у нас застрашава сигурността на страната, тъй като в нито една друга държава от Европейския съюз няма дадени такива права на частно лице, каквито са разпоредени в България. Николов обясни, че банките съвсем умишлено настояват за бърза продажба на имуществото на длъжници на безценица – на една пета от цената, на която е оценен имотът, независимо че това е в ущърб на финансовите институции.

Причината е, че в повечето случаи купувач е самата банка или свързано с нея дружество, което придобива имуществото на 20 процента от реалната му цена, обясни шефът на сдружението.

Николов уточни, че от 11 април ще бъде пуснат специален телефон на длъжника. На него гражданите ще могат да поставят всички въпроси, които имат с банки или частни съдебни изпълнители. Те ще могат да получат отговор на запитванията си в срок от 24 часа.

Източник:Imot.bg

Популизъм са опитите да се лобира за намаляване на банковите лихви по заемите, доваби още той. Банкерът обаче уточни, че повишаването ще става плавно. Увеличението няма да е драстично, а ще бъде само с около четвърт или половин процент, уточни Левон Хампарцумян.

Повишаването на инфлацията в световен мащаб ще доведе до антиинфлационни мерки от страна на банковите регулатори. Най-силната мярка срещу инфлацията е повишаването на основната лихва и най-вероятно в средносрочен план ще видим по-високи основни лихви в някои държави, което ще се отрази на цената на кредита, каза банкерът.

Според Хампарцумян световните тенденции няма как да не се почувстват и в България. През 2008 г. имаше теории, че някои държави се развиват добре и кризата в другия край на света може да не им се отрази, но видяхме, че това не се случва – кризата стана световна, каза Хампарцумян. Според него добрият сценарий за България е да има инфлация с икономически растеж, а възможно най-лошият сценарий е да има инфлация със стагнация на икономиката, защото това води до практическо обедняване на хората. Кога ще започне процесът на вдигане на лихвите, зависи от Европейската централна банка и Американския федерален резерв, смята банкерът.

Прогнозата на “УниКредит” е за икономически растеж на България през 2011 г. с 2,8% и е по-предпазлива от тази на кабинета, каза банкерът. Безсмислено е да се правят опити да се задържат цените, заяви още Хампарцумян. Щом живеем в пазарна икономика, трябва да се подчиняваме на нейните правила. Когато в света има инфлационни тенденции – повишават се цените на петрола, златото, металите, ние да се мъчим да задържаме цените, бидейки една микроскопична точка в световната икономика, е безсмислено, коментира банкерът.

Източник:Imot.bg

Данните на агенциите за недвижими имоти единодушно показват повишение на интереса към пазара и нарастване на огледите на жилища от началото на годината. Затова и очакванията на консултантите са, че това ще се материализира в сключването на реални сделки през следващите месеци и увеличена активност на пазара на ипотечните кредити.

Лек спад отчита през февруари средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната. За разглеждания период той е 34 860 EUR при 35 650 EUR за предходния месец. Причините са в традиционно слабия период, следващ повишената активност на клиентите около Коледните и Новогодишни празници, включително и в тегленето на ипотечни кредити.

Източник:Imot.bg

Увеличението им на месечна база е с 4,92%, а на годишна с 68,31%, съобщи Investor.bg.Редовните кредити пък намаляват с 0,9% на месечна база до 32,2 млрд. лв. към края на януари 2011 г. На годишна база спадът им е с 5,93%.Овърдрафтите, които се отчитат отделно от кредитите и при тях няма лоши и преструктурирани, са за 10,98 млрд. лв. към януари 2011 г., като намаляват с 0,24% на месечна и с 2,5% на годишна база.

При фирмените кредити делът на лошите и преструктурираните е 20,55%, при потребителските е 17,19%, а при жилищните 15,99%.На всеки три месеца БНБ публикува дела на кредитите с просрочие от над 90 дни.Делът на заемите с просрочиенад 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) е 11,90% към 31 декември 2010 г. (при 10,61% към септември).Само през януари 2010 г. кредитите и овърдрафтите са за общо 50,7 млрд. евро, като нарастват с 0,07% на месечна база и с 1,49% на годишна база, като увеличението е с 35 млн. лв.

Редовните кредити намаляват през януари с 292 млн. лв., докато лошите и преструктурираните се увеличават с 353 млн. лв.Прави впечатление, че жилищните кредити намаляват на месечна база за първи път в последните две години през януари 2011 г., като намалението е с 0,16% до 8,7 млрд. лв. Предишното намаление на месечна база е от януари 2009 г.

Януарската слабост в жилищното кредитиранеима обяснение в нуждата от изваждане на нови данъчни оценки за сделките с имоти след 1 януари, както и с инвентаризациите в имотните регистри.При потребителските кредити намалението през януари е с 0,38% на месечна база до 7,53 млрд. лв., а при фирмените има ръст от 0,31% на месечна база до 31,77 млрд. лв.

Източник: Monitor.bg

Средната лихва по жилищните заеми за съществуващи клиенти е паднала с едва забележимите 0.04%. За потребителски кредити в евро намалението е също толкова минимално – с 0.10%. В кризата, в края на 2008 г. и през 2009 г., банките шоково вдигнаха процентите по почти всички съществуващи договори – с по 2-3%. Обяснението беше, че пазарните условия са такива. От началото на 2010 г. обаче дори у нас пазарната тенденция е към спад на лихвите с 1-1.5%, но въпреки това процентите за съществуващите клиенти не са мръднали, показва статистиката. В резултат старите клиенти вече плащат по-скъпи заеми от новите, макар доскоро тенденцията да беше в обратната посока.

Средната лихва по новоотпуснат жилищен заем в евро през януари 2011 г. е 7.82%, а за съществуващ – 8.04%. При заем в лева разликата е още по-голяма – 8.37% за нови клиенти и 9.25% за стари. При потребителските кредити също по-ощетени са клиентите, изтеглили заема преди време. Лихвата за тях е 12.27% в сравнение с 12.23% по новите контракти.

В същото време банките значително са свалили доходността по влоговете и цената на новоотпуснатите заеми през последната година. Например лихвите по депозитите за домакинствата са паднали с 1.29% (до 5.91%) в левове и с 0.98% в евро. От същия порядък е поевтиняването на новите кредити – с 1.28% за жилищните заеми в левове, с 0.93% – в евро, и с 1.11% за левовите потребителски заеми. Причината банките да предлагат атрактивни оферти само за новите си клиенти е, че законите им позволяват да закрепостяват хората, които вече веднъж са сключили договор с тях.

От една страна законът дава възможност на банката едностранно и неограничено да вдига договорената лихва, а от друга – не забранява трезорите да слагат огромна такса за предсрочно погасяване, която реално спира клиента от преместване в друг трезор с по-изгодни условия. Нивата на таксата най-често са между 3 и 5% от оставащата главница, което прави няколко хиляди лева при дългосрочните заеми.

През януари спрямо декември значителни промени в лихвите по кредитите за домакинствата няма, се вижда от статистиката на БНБ. Както “Сега” писа, през първия месец от годината приключиха редица промоционални оферти по депозити.

Източник:  Imot.bg

Експертите от централната банка отчитат, че през последния месец на годината е регистриран и първи спад на необслужваните в срок заеми за домакинства от 20 месеца насам. Причина за намалението е подобрението при лошите потребителски кредити, които леко са се свили от 16,85% на 16,7 на сто. Въпреки че класифицираните като проблемни потребителски заеми са намалели с 19,2 млн. лева за месец, общият обем на отпуснатите кредити за потребление се е свил с 42 млн. лв. до 18,984 млрд. лева.

Фирмените кредити през годината пък са се увеличили с 2,4 на сто до 31,678 млрд. лв. Ръстът на изтеглените заеми обаче не успява да компенсира този на необслужваните и преструктурираните кредити на бизнеса. Статистиката на централната банка показва, че почти всяка пета компания изпитва затруднение да я изплаща – делът на лошите фирмени кредити е 19,4 на сто. Само месец преди това той беше 19,1%.

Експертите отчитат още, че отпуснатите средства от банките в страната на домакинства и фирми в края на декември 2010 г. са 51,543 млрд. лв. при 51,56 млрд. лв. към ноември. Годишният им темп на нарастване през месеца е 1,1%. Въпреки това, проблемните заеми в цялата банкова система достигат нов рекорд от 18,1%, показват данните на БНБ. Според последната статистика на централната банка за състоянието на системата само необслужваните над 90 дни кредити са 10,61% към края на септември. Разликата в процентите е поради факта, че месечните данни на БНБ отчитат общия обем на необслужваните в срок задължения и преструктурираните такива.

Тенденцията за спестовност също се запазва. Само за декември домакинствата са депозирали в банките 758 млн. лв. и така към края на миналата година техният обем достига 27,34 млрд. лв., или с 12,3% повече в сравнение с 2009 г. Общо депозитите на финансовите предприятия, компаниите и домакинствата възлизат на 43,09 млрд. лв., което е ръст от 8,4%. Така спестените средства от частния сектор у нас са нараснали с 3,33 млрд. лв. за година.

Междувременно от БНБ съобщиха, че задълженията на страната към другите страни намаляват. Към края на ноември 2010 г. брутният външен дълг се е понижил с 1,08 млрд. евро спрямо същия месец на 2009 г. до 36,16 млрд. евро.

Източник:Imot.bg