През изминалите години, с оглед на сравнително стабилните си и донякъде растящи доходи, мнозина се възползваха от предоставените възможности за кредит.
Помогнаха и предложенията на много финансови институции за кредитиране на хора с неофициални доходи. Улеснените процедури по отпускане на заеми и скъсените срокове за вземане на решение – за минути, час или за един работен ден, позволиха на много българи да получат кредити.
В края на миналата година обаче финансовата криза, обхванала света, започна да се усеща все по-силно и в България. В резултат на това мнозина загубиха работните си места, а при други месечните доходи намаляха драстично. Това доведе до ситуация, в която много от кредитополучателите изпитват трудности и дори невъзможност да погасяват кредитите си. Все по-често чуваме понятията предсрочно изискуем кредит, съдия-изпълнител, изпълнителен лист, опис на движими вещи, публична продан и прочие термини, за които доскоро много от нас дори и не бяха чували.
За ваша информация ще разясним, че мерките на кредиторите срещу неизрядните платци започват, след като заемът бъде обявен за предсрочно изискуем.
Предсрочно изискуем кредит
Според Закона за кредитните институции (чл. 60, ал. 2) банката кредитор може да обяви един кредит за предсрочно изискуем при непогасяване в срок дори на една-единствена вноска.
Чл. 60. (2) Когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс въз основа на извлечение от счетоводните си книги.
Това условие е залегнало и в договора за кредит. Но рядко се пристъпва към издаване на изпълнителен лист при просрочие само на 1 вноска.
Ако обаче длъжникът е прекъснал комуникацията с банката или е изпаднал в тотална невъзможност да погасява задълженията си, то неминуемо се стига до събиране на просрочения заем по съдебен път.
Какви са мерките срещу неизрядните платци
Съгласно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) кредиторът подава молба за незабавно изпълнение в районния съд по постоянен адрес на длъжника. Съдът постановява незабавно изпълнение и издава изпълнителен лист (ИЛ) – чл. 418 от ГПК. Събирането на вземането се възлага на съдебен изпълнител. Дали ще е частен или държавен, изборът се прави от кредитора.
От този момент нататък длъжникът би следвало да контактува основно с него. В тази ситуация съдебният изпълнител е лицето, с което първо трябва да се свържете и преговорите как ще се погасява задължението, може да започнете с него. С издаването на ИЛ първата стъпка е изпращане на покана за доброволно изпълнение (чл. 428 от ГПК), с която на длъжника се дава възможност в 14-дневен срок от получаването й или да погаси задължението си, или да предложи план за погасяването му. Обичайно длъжникът следва да погаси 30% от търсената сума и да договори погасителен план за остатъка (например на равни месечни вноски в размер на 10% от задължението).
Важно е да се знае, че взискателят (кредиторът) определя върху каква собственост (движимо, недвижимо имущество, вземания, спестявания и пр.) на длъжника да бъде насочено изпълнението (чл. 442 от ГПК). Няма определена поредност или последователност в налагането на запор/и и/или възбрана/и.
В тази ситуация при насочването на принудително изпълнение върху определена собственост длъжникът би могъл да предложи на съдебния изпълнител замяна с друга негова собственост. Ако съдебният изпълнител прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане (чл. 443 от ГПК).
Тоест ако длъжникът е изтеглил и просрочил вноските по потребителски кредит за 2000 лева, то с издаването на ИЛ съдебният изпълнител по искане на кредитора може да впише възбрана върху имот (примерно), собственост на длъжника. Но длъжникът притежава МПС, на което не е наложен запор. При това положение той би могъл да предложи вещите да бъдат заменени – т.е. да бъде запорирано (и продадено) МПС-то, а не имотът.
Запор на заплата
Когато длъжникът работи и получава доход, може да му бъде наложен запор на получаваните доходи:
Чл. 446. от ГПК.
(1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималната работна заплата, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 300 лв. месечно – 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които издържа;
2. ако осъденото лице получава от 300 до 600 лв. месечно – 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които издържа;
3. ако осъденото лице получава от 600 до 1200 лв. месечно – 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които издържа;
4. ако осъденото лице получава над 1200 лв. месечно – горницата над 600 лв., ако е без деца, и горницата над 800 лв., ако е с деца, които то издържа.
(2) Месечното трудово възнаграждение се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни осигурителни вноски.
Върху обезщетенията, изплащани от НОИ (болнични, майчинство и пр.), запори не се налагат.
Източник: trud.bg
