Правителството посочи цената на кредитите като проблем, но проблемът е, че няма кредити
“Докога ще свети слънцето? Все едно това ме питате, когато ми задавате въпроса кога ще се възстанови кредитирането.”
Така Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка разведрява иначе мрачната тема защо банките не кредитират (твърдение, с което междувпрочем самите те не са много съгласни), ще се раздвижи ли кредитирането и кога. “Гадателски въпрос”, отсича Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк, като го питат за това. “Кредитирането може да се възстанови след два месеца или след една година. Страхът в момента е много силен – както в банките, така и при бизнеса”, коментира той.
Какво показват данните
Нарастването на кредитите за бизнеса и домакинствата към края на септември 2009 г. на годишна база е с 2.7 млрд. лв., или 5.7%. Към края на септември 2008 г. годишното увеличение на портфейла е било с 15.543 млрд. лв., или 47.7%. Цифрите са показателни за силно свитото кредитиране, още повече че сега част от нарастването на кредитите идва от преструктурирани заеми и “върнати” кредити, които банките “изнасяха” към банките майки и към специални секюритизиращи дружества по време на кредитния бум. Идеята тогава беше да се изчисти балансът на банките и да им се освободи ресурс да отпускат нови кредити, за да не се изпусне случайно някой клиент. Данни за това какъв е обемът на преструктурираните кредити няма в публичната статистика, но по думите на банкери процесът е масов. Обратно изкупените заеми пък към края на септември са за близо 1.3 млрд. лв. (880 млн. лв. само за септември), показват данните на БНБ.
Събуждащото се предлагане
Ако се вярва на банкерите обаче, тази ситуация може скоро да се промени. Според тях вече банките имат желание да кредитират, за което говорят и отново появилите се реклами за ипотечни заеми. В момента ситуацията е по-различна от тази в началото на годината, когато банките въведоха по-рестриктивни условия и изисквания към клиентите си и намалиха обемите на кредитиране, коментира Асен Ягодин. “Сега вече въпросът опира до интереса от страна на клиентите към заемане на кредити и желанието и възможностите им за задлъжняване при очакван ръст на безработицата през следващите месеци”, допълни той. “Имаме желание да насърчим кредитополучателите, но това става много предпазливо. Самите кредитополучатели също са неуверени все още. Така че въпреки че ми се иска да е колкото се може по-скоро, не вярвам възстановяването на кредитирането да е бързо”, допълни Андронов.
Според анализ на “Уникредит груп” банките ще трябва да обвържат по-нататъшния си ръст на кредита в по-голяма степен с ръста на депозитите на местния пазар. “В новите икономически условия ръстът на кредитирането ще зависи от възможността на банките да се финансират на местно ниво”, заяви и Антъни Хасиотис, главен изпълнителен директор на Пощенска банка, по време на четвъртата годишна среща на бизнеса с правителството, организирана от “Капитал” и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Тук е и най-сериозният проблем пред така чаканото отпушване на кредитирането, Допреди кризата кредитният бум беше финансиран с ресурс от банките майки. След това обаче централите поискаха от подразделенията си в България да финансират кредитната си дейност с ресурс, привлечен от местния депозитен пазар. Този пазар обаче вече достигна голяма степен на разпределение и онази част от разполагаемия доход, която хората са били склонни да депозират в банка, е достигнала границите си, показват данните на БНБ за третото тримесечие на годината. От юли до септември новите депозити от гражданите, които са основен източник на пари за финансовите институции, са нараснали с 641.6 млн. лв., или с 2.8 на сто. На практика това означава, че за забележим кредитен ръст икономиката на България пак ще трябва да разчита на пари отвън. Което пък няма как да стане преди кризата на свърши, поне неофициално.
Все пак именно привлечените от банките скъпи депозити са едни от стимулите по-бързо да започнат да кредитират, защото, ако не успеят да пласират този ресурс, сега той ще им донесе загуби, още повече при тенденцията лихвите да падат. Според Асен Ягодин е логично да има известна корелация между ръста на депозити и кредити, защото международните пазари все още не са напълно отворени. Няма как ръстът на депозитите да е 5% и да има 20% ръст на кредитите, посочи той. Кредитният ръст е нормален, когато не изпреварва с повече от 10% ръста на местните депозити – например при увеличение с 5% на депозитите кредитният ръст е нормално да бъде не повече от 15%, обясни той. За следващата година прогнозата му е за ръст на депозитите, който ще бъде между 5 и 10%.
Прогнозите на БНБ (в последното издание на тримесечния й бюлетин “Икономически преглед”) са, че кредитирането ще започне слабо да се повишава от началото на следващата година. Очакванията на централната банка обаче са, че до края на тази година темпът на растеж на заемите за бизнеса и за населението ще продължи да се забавя. “Не очакваме незабавно възстановяване на кредитния цикъл, особено на фона на прогнозите за по-бавно връщане на българската икономика към темпове на растеж, близки до потенциалния”. Това пък е извод от последния анализ на “Уникредит груп” за банковия сектор в Централна и Източна Европа, представен през седмицата.
В очакване на търсенето
Основната причина за анемичното кредитиране в момента според банкерите е силно намалялото търсене на заеми. На този етап добрите проекти, които фирмите могат да предложат, са малко. Пари се търсят по-скоро за оборотни нужди, за “запушване на дупки” като неизплатени средства по държавни поръчки или невърнати ДДС, обясняват от бранша. Що се отнася до инвестиционно кредитиране (което заедно с потребителските заеми има най-сериозен принос към икономическия растеж), банките твърдят, че имат желание и ресурс и дават за пример привлечените кредитни линии от Европейската инвестиционна банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и др. Според банкери фирмите обаче са предпазливи, отлагат инвестиционните си проекти, защото заради несигурността в икономиката не знаят какво ще се случва в следващите години.
Предприемачите обаче не са съгласни. “Преди кризата всички – и граждани, и фирми, бяха ухажвани с предложения за кредити”, обяснява Атанас Янев, съсобственик на софийската месопреработвателна компания “Браво”. “Заради тази лесна достъпност се създаваше впечатление, че кредитният ресурс е евтин, а той никога не е бил такъв. Сега банките прилагат окопна тактика – завишиха си критериите, не отпускат лесно кредити. Но истината е, че няма и много желаещи да теглят кредити.” Мениджър на промишлена компания, пожелал анонимност, пък обясни, че по негови наблюдения колкото по-малка е една компания, толкова по-затегнати са условията за кредитиране в момента.
В края на краищата обаче в разговора с банкерите се раждат и (относително) по-конкретни прогнози кога банките ще започнат отново да кредитират: “когато икономиката се раздвижи, когато се увеличат вътрешното и външното търсене, когато се увеличат поръчките към бизнеса” и “когато качеството на кредитните портфейли се стабилизира, защото това ще бъде доказателство, че загубите за банките свършват и когато кредитните промоции станат повече от депозитните”. Тоест слънцето първо ще трябва да огрее икономиката, а после кредитирането. А казват, че точно преди изгрева е най-тъмно.
Преструктурирането на кредитите
Преструктурирането на проблемните кредити в момента е желана алтернатива както от банките, така и от кредитополучателя. За първите то дава шанс все пак да си получат парите в някакъв, макар и отложен във времето момент, а за другите – да получат глътка въздух, ако имат затруднения. Процедурата е следната. Още когато банката не си поличи парите на падежа, започва да търси контакт с клиента, както и причините за неплащането. Ако те са “трайни и устойчиви”, се търси взаимно приемливо решение. Прилагат се различни комбинации в зависимост от конкретния случай – удължаване на срокове, капитализиране на лихва, гратисен период по главница, който е между 6 месеца и година-година и половина. Когато става въпрос за по-големи отстъпки от страна на банката, се изискват допълнителни обезпечения или лихвата се увеличава. Когато затруднението е временно, обикновено се прибягва до капитализиране на лихвата – тя се прибавя към главницата и се изготвя нов погасителен план с известна отсрочка в плащането.
От Валентина Илиева
