Без фиксиране на някакви срокове и поемане на конкретни ангажименти за намаляване на лихвите приключи вчера срещата на финансовия министър Симеон Дянков с представителите на банковия сектор в страната.
Банкерите изразиха своята съпричастност към проблема като дадоха заявка за евентуално поевтиняване на кредитите в бъдеще, но при наличието на определени предпоставки за това.В срок до една седмица търговските банки в България ще изпратят предложения до финансовото министерство за това как да се облекчи работата им и да се създадат по-добри условия за клиентите, с които да се повлие косвено върху поевтиняване на кредитите.
Въпросните предложения ще послужат за основа при изготвяне на общо становище на властта и банковия сектор.
Становището на свой ред ще търси начин да се намали цената на ресурса, който банките ползват за кредитиране, както и клиентите им да работят при по-добри икономически условия.
Банките ще свалят лихвите когато са налице достатъчно предпоставки за това, защото по-ниските лихви означават и по-добро обслужване на заемите от клиентите, аргументираха се банкерите.
Всички искаме лихвите по кредитите да паднат, но те са функция на цената на депозитния ресурс и рисковата премия. Затова не знаем в какъв срок ще се случи падането на лихвите, коментира след срещата изпълнителният диерктор на Пощенска банка Асен Ягодин.
По време на срещата банките са настояли да се засили защитата им от недобросъвестни кредитополучатели – граждани и фирми.
Делът на лошите кредити у нас е малко над 8%, но от тях малка част са кредити, изтеглени с фалшиви документи.
Според бранша голямата част от злоупотребите са направени преди няколко години, когато много банки имаха агресивна и отворена политика за привличането на нови клиенти.
Увеличаването на санкциите при попълване на документи с невярно съдържание при кандидатстване за кредит и разширяването на обхвата на това наказание няма да доведе до съществени промени в политиката на банките и в поведението на измамниците, смятат банкерите.
Има цяла индустрия в България, която създава фалшиви документи, лични, за доказване на доход. Така че някой теоретично би могъл да отиде в някоя банка, с наръч от фалшиви документи и да получи кредит, който иначе не би получил, обясни Хампарцумян.
Това е непрекъснат процес. Опитваме се да проверяваме информация. Това вече е въпрос на наша технология, допълни банкерът.
