Според изложеното в запитването по изпълнително дело №…… по описа на ЧСИ рег.№…със страни: взискател „СЖЕ” АД и длъжник „ОД” ЕООД, във връзка с предстоящо насрочване на публична продан на ипотекираните в полза на взискателя недвижими имоти и заложени движими вещи, представляващи:
- позиция 1: Битова сграда и др.сграда със застроена площ 300 кв.м, ведно с идеални части от поземлен имот с площ от ….. дка,
- позиция 2 земеделска земя с площ от ….. дка, начин на трайно ползване – оранжерия, ведно с два броя оранжерии.

Във връзка с изложеното се поставя въпроса следва ли да се начисли ДДС към първоначалната цена за публична продан и към коя от посочените позиции, като се има предвид, че длъжникът е регистрирано за целите на ЗДДС лице?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр. 10 от 01.02.2011 г.) изразяваме следното становище:
В ЗДДС режимът на облагането на доставката на стоки или услуги при публичната продан е регламентиран в Глава четиринадесета „Специфични случаи на доставки“ и е приложим единствено в случаите, когато собственикът на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекирания имот) е регистрирано по закона лице. Освен това е необходимо да се има предвид, че на облагане с ДДС ще подлежат само продажбите на стоки или имоти, които биха били предмет на облагаеми доставки по смисъла на чл.12 от същия закон в случаите на обикновена продажба. В този смисъл, не се облагат с данък върху добавената стойност принудителни продажби на стоки, които са предмет на освободена доставка, каквато е например прехвърляне на собственост върху сгради, които не са нови, ако не е упражнено правото на избор същите да се третират като облагаеми.
Доставките, свързани със земя и сгради, са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС и по-конкретно в разпоредбата на чл.45 от същия закон.

Съгласно чл. 45, ал.1 от ЗДДС освободена доставка е прехвърлянето на правото на собственост върху земя, учредяването или прехвърлянето на ограничени вещни права върху земя, както и отдаването й под наем или аренда. В разпоредбата на чл.45, ал.5, т.2 от същия закон е указано, че разпоредбата на ал.1 не се прилага по отношение на прехвърлянето право на собственост или други вещни права, както и отдаването под наем на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й.
На основание чл.45, ал.3 от закона доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях, са освободени доставки.

Определението за „сгради, които не са нови“, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от ДР на закона. С визираната норма е дадена дефиниция за „нови сгради“, а именно:

а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност „груб строеж“ или;

б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
С разпоредбата на чл.45, ал.7 от ЗДДС се създава право на избор от страна на доставчика доставките по ал.1, 3 и 4 да се третират като облагаеми такива.

По отношение на първия недвижим имот – поземлен имот с битова сграда и др. сграда е необходимо първо да се определи дали поземленият имот представлява урегулиран такъв.
В ЗДДС липсва легална дефиниция на урегулиран поземлен имот (УПИ), но в Закона за устройство на територията (ЗУТ) е дадена такава в § 5, т. 11: „урегулиран поземлен имот или урегулиран имот е поземлен имот, за който с подробен устройствен план са определени граници, достъп от улица, път или алея, конкретно предназначение и режим на устройство“. От дефиницията е видно, че за да бъде определен един поземлен имот като урегулиран, на първо място е необходимо наличието на подробен устройствен план, в който същият да фигурира с посочените характеристики.
На второ място е необходимо да се определи характера на сградите, дали същите са нови или стари по смисъла на ЗДДС. В зависимост от характера на сградите и поземления имот са възможни следните хипотези:

а) поземленият имот е с характеристиките на УПИ и сградите са стари. В този случай за сградите и прилежащия им терен е приложима разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС, т.е. ще е налице освободена доставка. Определение на понятието „прилежащ терен” е дадено в § 1, т. 6 от ДР на ЗДДС: „прилежащ терен“ е сумата от застроената площ по смисъла на ЗУТ и площта около застроената площ, определена на база отстояние 3 м от външните очертания на всяка от ограждащите стени на първия надземен етаж или на полуподземния етаж на сградата, в рамките на урегулирания поземлен имот. Собственикът на ипотекирания имот има право да избере за прилежащия терен режим, различен от този на сградата, към която същият е прилежащ /например: старата сграда да остане с нормативно определения режим на освободена доставка, а за прилежащия й терен да се упражни правото на избор да е облагаема доставка/. Този извод се налага от редакцията на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, където доставката на прилежащия терен е изброена в данъчен аспект като отделна доставка, въпреки невъзможността същият да е самостоятелен предмет на прехвърлителна сделка. За останалата част от урегулирания поземлен имот (без прилежащия терен) е приложима разпоредбата на чл.45, ал.5, т.1 от закона, т.е. налице ще е облагаема доставка;

б) поземленият имот е с характеристики на УПИ и сградите са нови по смисъла на закона. В този случай ще е налице облагаема доставка по силата на чл. 45, ал.3 и чл. 45, ал. 5, т.1 от закона;

в) поземленият имот не е урегулиран поземлен имот и сградите са стари. В този случай по силата на чл.45, ал.1 и ал.3 от ЗДДС ще е налице освободена доставка;

г) поземленият имот не е урегулиран поземлен имот и сградите са нови. В този случай е необходимо да се има предвид разпоредбите на чл.45, ал.3 и чл.45, ал.5, т.4 от ЗДДС, съгласно които доставката на нова сграда и прилежащия й терен, който не е УПИ е облагаема доставка. В същото време прехвърлянето на вещни права върху земя е освободена доставка по силата на чл.45, ал.1 от закона.
При положение, че цената е определена отделно за сградата и отделно за земята, ще са налице две отделни доставки с различно данъчно третиране съобразно изложеното по-горе.

Само в случай, че цената за поземления имот и сградата е определена общо, следва да се определи коя е основната доставка по смисъла на чл.128 от ЗДДС. Характерът на основната доставка определя приложимия режим по закона. Следва да се отбележи, че най-общо съпътстваща е тази доставка, която от гледна точка на получателя няма самостоятелно значение и същият не би сключил сделката, за да придобие самостоятелно предмета на тази доставка, а тя се явява необходимост, допълнение или повишаваща качеството добавка към другия, основен предмет на доставката.
По отношение на втория недвижим имот – земеделска земя и построените в нея два броя оранжерии, е необходимо да се има предвид следното:
При прехвърляне правото на собственост, други вещни права, както и отдаване под наем или аренда на оборудване, машини, съоръжения и постройки, неподвижно закрепени към земята или изградени под повърхността й, приложение намира разпоредбата на чл. 45, ал. 5, т. 2 от ЗДДС, която предвижда, че доставката е облагаема. От друга страна, както бе посочено по-горе, прехвърлянето на вещни права върху земя е освободена доставка по силата на чл.45, ал.1 от закона.
И в този случай за определяне на режима на облагане за този имот от значение е как е определена цената – общо или е определена отделна цена за земеделската земя и отделно за съоръженията в нея – оранжериите. При положение, че цената е определена общо, следва да се определи коя е основната доставка, което предопределя приложимия режим по ЗДДС. В случай, че е определена отделна цена за земята и отделна цена за оранжериите, ще са налице две отделни доставки с различно данъчно третиране, а именно – облагаема доставка за съоръженията и освободена за земята.

Независимо, че при публичната продан разпореждането с имота се извършва не по волята на доставчика /собственика на имота/, законодателят не е лишил същият от правото на избор относно характера на доставката, когато същата е освободена по смисъла на ЗДДС. Съгласно чл.83, ал.5 от ППЗДДС в случаите на публична продан по реда на чл.131 от закона правото на избор по чл.45, ал.7 от закона се упражнява от собственика на вещта (длъжникът, залогодателят, съответно собственикът на ипотекираната вещ) след покана от публичния или съдебния изпълнител. Когато до обявяването на проданта не постъпи писмено уведомление от длъжника, доставката се счита за освободена.

Следва да се има предвид, че режимът на продажбите на стоки и услуги, регламентиран в чл.131 от закона и чл.83 от правилника за приложението му е специален. Това е видно както от заглавието на главата, в която е регламентиран – „Специфични случаи на доставки”, така и от тесния кръг обществени отношения, които урежда. Същият въвежда изключение от общите правила за документиране и отчитане на доставките и внасяне на данъка. Предвид изложеното, в случаите на публична продан по реда на ГПК, когато длъжникът упражни правото си на избор по отношение на характера на доставките същите да се третират като облагаеми, то съгласно чл. 131, ал. 2 от ЗДДС се приема, че в продажната цена е включен данъкът, като той, заедно с продажната цена, се превежда /плаща/ от получателя /купувача/ на публичния изпълнител/съдебния изпълнител/заложния кредитор.

ЗДДС, чл.45
ЗДДС, чл.131

източник:НАП

Новият Гражданско-процесуален кодекс урежда изчерпателно принудителното изпълнение върху недвижими вещи. Процедурата е такава:
Преди да пристъпи към обявяване за проданта, съдебният изпълнител прави опис на имота. Но само след като се е уверил, че той е бил собственост на длъжника в деня, когато е наложена възбраната.

Проверката се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги.
Съдебният изпълнител изисква сведения за тежести от териториалната дирекция на НАП и от службата по вписванията. Той е длъжен, преди да пристъпи към проданта, да събере сведения за предлагания имот.

Щом изтече една седмица от описа, се изготвя обявление за проданта. В него се описва имотът, чия собственост е, ипотекиран ли е и за каква сума, както и цената, от която ще започне наддаването, мястото и деня на проданта. Законът изисква съдебният изпълнител да посочи дали имотът е ипотекиран или не. Първоначалната цена се определя с експертна оценка за пазарната му стойност.

Ако жилището, което сте си харесали, се окаже ипотекирано, проданта поражда задължение за съдебния изпълнител да заплати на ипотекарния кредитор получената цена до размера на вземането, за което е вписана ипотеката.

Имайте предвид, че съдебният изпълнител изпраща съобщение за участие в проданта и на ипотекарния кредитор. Ако не го уведоми, той може да предяви иск за обезщетение. Законът за задълженията и договорите (чл. 175) казва, че с извършването на публичната продан на имота всички ипотеки върху него, както и всички вещни права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ипотекарният кредитор има право да бъде удовлетворен с предпочитание от цената. Целта на погасяването на ипотеките е имотът да се продаде по-лесно – малко хора биха купили имот, върху който има такава тежест. Не е изключено обаче ипотеката да се запази при публичната продан, ако купувачът се съгласи да поеме обезпеченото задължение. В такъв случай протоколът, с който съдебният изпълнител констатира неговото съгласие, се отбелязва към вписването на ипотеката. Публичната продан се извършва в сградата на районния съд и продължава 1 месец.

За да участвате в наддаването трябва да внесете задатък в размер на 10% върху началната обявена цена. Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и думи. Подава предложението си в запечатан плик заедно с квитанцията за внесения задатък. Няма пречка да се направят повече от едно наддавателни предложения.

За купувач се обявява този, който предложи най-висока цена. Ако тя е посочена от няколко наддавачи, купувачът се определя от съдебния изпълнител – чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Когато този, който е обявен за купувач, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление. От този момент нататък той придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

източник: www.aimoti.com

Край на фалшивите наддавачи–участници в търговете по публична продан. В края на 2010 г. са приети законови изменения, според които участниците в търгове нямат право да оттеглят внесения задатък до осъществяването на сделка. Това стана ясно по време на семинара “Търгове & Имоти”, организиран от Targ.bg.

При публичната продан схемата с фалшивите наддавачи беше следната: подава се едно нереално високо предложение и едно или повече значително по-ниски. “Печелившият” в последствие оттегляше предложението си, като по този начин имотът, обект на публична продан, се продаваше на нереално ниска цена.

Вече обаче, ако спечелилият търга се откаже от сделка, той губи внесения задатък, а за печеливш се обявява следващият в списъка, подал най-висока оферта. Ако и той се откаже – също губи задатъка. Така – докато някой от участниците в търга, по реда им в списъка с предложенията, не купи имота. Едва тогава желаещите да оттеглят предложенията си могат да си изтеглят внесения задатък, както и да се обжалва самата процедура.

Всички изгубени от участниците в търга задатъци се ползват за удовлетворяване вземанията на взискателя.

Със законовите изменения е регламентирано обаче още, че освен участниците в търга, и длъжникът няма как да стопира проданта с подаването на жалби. Длъжниците най-често обжалваха оценките на имотите. Сега те имат две формални основания за обжалване, при това – на фаза изготвено постановление за възлагане.

Длъжникът в ролята на жертва?

Според представител на държавното съдебно изпълнение, заради тези законови изменения длъжникът може да стане жертва на недобросъвестен кредитор, както и на недобросъвестен съдебен изпълнител, тъй като няма никакъв съдебен контрол до момента на извършването на публичната продан. Единственото, на което може да разчита длъжникът, е фигурата на съдебния изпълнител и ролята му на гарант на сигурността, съблюдаващ разпоредбите на Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).

Адвокат Радослав Шулев поясни, че публичната продан се извършва по конкретна процедура, регламентирана в закона, така че слабите места и “пробойните” не са много. Според него, около 99% от публичните продани завършват със сделка. Само частните съдебни изпълнители, по данни на камарата им, цитирани от Георги Палпурин от Targ.bg, са реализирали чрез публична продан над 5 000 имота през 2010 г. През януари пък Георги Дичев от Камарата на частните съдебни изпълнители съобщи за BizNews.bg, че през 2010 г. спрямо 2009 г. броят на публичните продани е нараснал двойно, но не съобщи конкретни цифри.

При качествено проведен търг пък може да се постигне 80 – 90% от пазарната цена на имота, като има и случаи на продадени имоти дори на пазарна цена, допълни Радослав Шулев. Това се дължи на по-ниската начална цена, ако имотът не е бил реализиран на първа, втора и дори трета продан. Той изглежда атрактивен за потенциалните купувачи и има търгове, на които се явяват много наддавачи, стимулирани от апетитната начална цена.

Избягване на рисковете

Важен елемент от подготовката за публична продан е проверката за тежести в Агенцията по вписванията. Понякога не се прави пълна проверка – дали поради немарливост на съдебния изпълнител, или поради пропуски от страна на агенцията. Това води до по-голям риск от обжалване на проданта от страна на някой от участниците, взискател, длъжника или съпруг(а) на длъжника, както и трети лица.

При пропуски в проверката за тежести понякога се оказва, че имотът, обект на публична продан, изобщо не е собственост на длъжника, а на трето лице. В такъв случай има вероятност публичната продан да бъде обявена и за недействителна. Купувачът в този случай може да си поиска обратно платената цена и ще я получи или от съдебния изпълнител, или от взискателите, ако платената цена вече е била разпределена между тях. Това обаче отнема по-продължителен период от време.

източник:targ.bg

Моля попълнете искането за кредит или се свържете с нашите консултанти на посочените телефони горе.

Единият вариант, за реализирането на сделка, е като се понижи офертната цена. Тук проблемът е, че много трудно може собственикът да бъде накаран да я коригира. Кризата не успя да ни научи да продаваме стоката си за толкова, колкото струва в действителност, и част от собствениците продължават да формираме цената съобразявайки се с това колко пари им трябват, за да покрият нуждите си, а не колко струва в действителност имотът.

Това е и причината за трудното налагане на българския имотен пазар на един друг начин на продажба, който е много ефективен в редица западни държави, а именно – продажбата на търг. “Самата дума “търг” се свързва с нещо лошо, спекулативно, нечестно”, обясняват малкото компании, които предлагат тази услуга у нас. Тя тепърва прохожда на българския пазар, макар някои фирми да се опитват да наложат този вид покупко-продажба повече от година. Проблемът, според тях е, че през последните две години и половина чрез търг (публична продан) се продават основно имоти, чийто собственици са кредитополучатели, които не могат да обслужват заемите си. Разликата между двата вида търг е много голяма. При едните тя се реализира доброволно, а при другите – принудително.

Продажбата чрез частен търг почти по нищо не се различава от стандартната сделка. Две са изискванията, които собственик решил да продава по този начин, трябва да спази. Първото е, че той сключва договор само с една компания, която се задължава да продаде жилището, къщата или парцела му и по никакъв начин не може да бъде приложена практиката да се оферира от няколко агенции. Другото условие е да се посочи цена адекватна на пазарните условия. “Цената се определя от независим оценител. Ако посочената от него сума по никакъв начин не кореспондира с желанието на клиента, не се стига до подписване на договор за продажба на имота чрез търг”, обясняват специалисти. Много е трудно да се убеди собственикът, че цената, от която започва търга е по-ниска от пазарната, с цел да се достигне пазарната. Практиката досега обаче е показала, че в края на търга почти се достига исканата от продавача сума, която той с месеци не е успял да получи, продавайки имота по стандартния начин. Ако двустайно жилище се е оферирало половин година на свободния пазар на цена 50 000 EUR и до сделка не се е стигнало, то при търга може да се започне от 43 000 EUR например, и да се сключи сделка на ниво от 48 000 EUR. “В крайна сметка много от собствениците остават доволни от достигнатата сума, но основният проблем е да бъдат убедени в това, че чрез частният търг могат да продадат имота си много по-бързо и най-важното – на много изгодна цена, особено за период на криза”, обясняват специалисти.

Източник:Imot.bg

Според него лихвите на финансовите институции са нереално високи, банките поставяли почти еднакви условия, дори договаряли помежду си рекламните кампании.

Николов обясни, че изборът на дата за протеста не е случаен, тъй като в същия ден във Върховния административен съд започва обжалването на решение на Комисията за защита на конкуренцията, според което няма картел на банковия пазар у нас. Характерното за българския пазар на банкови услуги е наличието на голям брой банки, но предлаганите условия по кредити и депозити имат почти еднакви параметри, посочи Николов.

По думите му липсата на реална конкуренция се дължи на силното банково лоби в страната, което има влияние върху държавните органи, които би трябвало да защитават пазара от картелни споразумения.

Според Николов частното съдебно изпълнение у нас застрашава сигурността на страната, тъй като в нито една друга държава от Европейския съюз няма дадени такива права на частно лице, каквито са разпоредени в България. Николов обясни, че банките съвсем умишлено настояват за бърза продажба на имуществото на длъжници на безценица – на една пета от цената, на която е оценен имотът, независимо че това е в ущърб на финансовите институции.

Причината е, че в повечето случаи купувач е самата банка или свързано с нея дружество, което придобива имуществото на 20 процента от реалната му цена, обясни шефът на сдружението.

Николов уточни, че от 11 април ще бъде пуснат специален телефон на длъжника. На него гражданите ще могат да поставят всички въпроси, които имат с банки или частни съдебни изпълнители. Те ще могат да получат отговор на запитванията си в срок от 24 часа.

Източник:Imot.bg

През последните години настъпиха големи промени в начина на реализация на сделки от съдебното изпълнение. Създоха се законови предпоставки за развитие на частното съдебно изпълнение, Камарата на частните съдебни изпълнители разработи свой каталог за публични продажби. Но най-съществената причина за развитие на този пазар е огромното увеличение на количеството имоти на продан от съдебното изпълнение.

Огромният ръст на обявените на продан имоти се дължи на две основни причини: невъзможност на кредитополучателите да изплащат своите дългове към банките, масови фалити на строителни и други фирми.

Информацията за пазара на търгове достигна до голям брой потребители и потенциални инвеститори и въпреки, че кризата се отразява и на ликвидността при публичните продажби, все повече хора се интересуват от този пазар и се осмеляват да участват в търгове.На портала се намира информация за правната страна този пазар, съвети и консултации от специалисти. Там потребителите могат да задават своите конкретни въпроси свързани с участие в търгове и сайтът се явява като медиатор между потребителите и специалистите в областта.

Съдбеното изпълнение, от своя страна, има своите ограничения. Най-същественото от тях е липсата на активно банково кредитиране при закупуване на имот от публична продан и законовите задължения, които обвързват финансово потенциалните участници в търговете.

От друга страна кредитополучателите, които са във финансови затруднения и буквално са “погребали” парите си в имоти, изпитват големи затруднения в реализацията на недвижимо имущество и не успяват да го продадат преди кредиторите да предявят съдебна защита.

Това са някои от причините съдебното изпълнение да играе ролята на катализатор на пазара на частните търгове. При тях, продавачите определят своите условия, като възможностите им не са законово ограничени, както е при съдебното изпълнение. При частните търгове кредитирането не е проблем, в повечето случаи не се искат депозити за участие и след приключване на търга се сключва обвързващ договор между продавача и купувача. Това е един доброволен пазарен механизъм, чрез който се определя справедлина пазарна цена за даден имот, в кратък период от време. От друга страна това е една възможност за длъжници с финансови затруднения да продадат своите имоти преди те да стигнат до публична продан.

Източник:Targ.bg

По-малък е броят на недвижимостите отнети от Агенцията за държавни вземания. Впечатление прави, че имотите са по-скъпи. Става дума за големи офис сгради, земеделска земя, големи стопанства. Този факт е тревожен, защото показва, че броят на фирмите, които имат финансови проблеми остава висок.

Апартаменти на цена между 50 000 и 60 000 EUR се продават най-лесно. При многостайните жилища началната тръжна цена е с около 50% по-ниска от пазарната. При аукциона цената се повишава най-много с 20%. Това означава, че покупката на такъв имот чрез търг е по-евтина с 30%.

Както на свободния пазар, така и при продажбата чрез търг, имоти, които са с висока цена и се намират в райони с лоша комуникация, минават на няколко тръжни процедури и намират трудно собственик.

Източник:Imot.bg

Основният плюс на подобен вид продажба е, че се стига до сделка максимум до два месеца след обявяването на жилището на пазара. За сравнение, ако се продава по стандартния начин, имотът може да престои на пазара половин и една година. Цената, на която се реализира сделка, също е добра. Най-често тя е с 20% по-висока от първоначално обявената.

„Освен че са масова практика за останалите европейски страни, тръжните процедури са най-добрия метод за продажба във време на криза, когато се цели срок на реализацията. Голям процент от продавачите в момента са с проблеми и нужда от пари в брой или такива, придобили активи със спекулативна цел. И за двете групи излизането от инвестиция е въпрос на цена, но и на време. През последните две години периодът за сключване на сделка на свободен пазар скочи до над 6 месеца”, обяснява Георги Палпурин, консултант от „Алмарк”.

При стандартната продажба, от първоначално обявената от продавача цена трябва да се смъква, за да стигне до сделка. При търгът е точно обратното – първоначално оферираната цена е възможно най-ниската стойност, на която този имот ще бъде реализиран и участниците се конкурират по между си. „Практиката сочи, че след наддаване цената на имота се повишава с 20%. Ако рискуват и направят предложението си финансово атрактивно, продавачите могат да привлекат много кандидат купувачи и в процес на покачване да постигнат дори по-висока от очакваната сума.”, допълва Палпурин.

Търгуването на недвижими имоти чрез тръжни процедури е много популярно в западноевропейските държави. Лидер в това отношение е Великобритания. Там годишно по този начин се продават имоти на обща стойност 1.2 млрд. EUR. За разлика от България, там при наддаването се стига до сделка при цена с около 10%по-висока от първоначално обявената.

Източник:Imot.bg

Петков коментира, че интересът към продажбите е доста висок и това си личи от високата посещаемост на сайта, както и от факта, че вещите или имотите се продават на първа продан. За някои от тях има високи първоначални цени, но това е по изричното настояване на кредитора, за да може с продажбата на имота да се покрие целият дълг. Ако това не се случи обаче, завишената цена се намалява.

В момента на сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители има оферти за двустайни апартаменти в София за суми между 50 000 и 100 000 лева. В столицата се предлага и едностаен апартамент с начална сума от 9000 лева. Има предложения и за вили в различни части на страната, като някои атрактивни оферти предлагат първоначална цена от над 2000 лв.

Продажбата на имоти от частни съдебни изпълнители стана масова заради икономическата и финансовата криза. Много от собствениците на апартаменти и къщи, които са си ги купили с ипотечен кредит, спряха да погасяват задълженията си към банките и имотите им отиват за продан. Обикновено ниската цена се дължи на това, че банката предпочита да продаде имота, за да погаси задълженията на клиента си, а не да генерира печалба.

Много търговци изпитват затруднения в бизнеса, а оттам и в погасяването на кредитите си, коментира още Петков. Според него настоящата криза служи за оправдание на недобросъвестни търговци да спрат да си плащат вноските. В същото време кризата действа дисциплиниращо спрямо всички търговци, които искат да останат на пазара.

Източник:Novinar.net