Нека да припомним, че по последни данни лошите и преструктурирани кредити достигат 7.9 млрд. лв. през май, като за месец са нараснали със 178.4 млн. лв. Като процент от раздадените кредити, без овърдрафт, те представляват 19.72 на сто от общия обем, което горе- долу е съпоставимо с данните от анкетата. Кредитната история се очаква да заема все по-голяма роля в бъдещото отпускане на кредити след създаването на единния кредитен регистър, до който банките ще се допитват за проверка на всеки кредитоискател. Тези, които не са били много стриктни в обслужването на съществуващите си кредити или кредитни карти през последните години, ще останат неприятно изненадани от справките в Централния кредитен регистър, коментират от КредитЦентър.

Очакванията, че не е важно да спазваш месечните дати за плащанията си по кредита водят до лоша кредитна история и ограничаване на възможностите за получаване на нови кредити. До голяма степен оценката на потенциалните кредитополучатели ще се предопределя и от чистото кредитно минало на хората, както е в развитите страни по света. Също така на пазара започнаха все по-често да се появяват нови продукти с преференциални условия за хора с чисто кредитно досие.

Източник:Imot.bg

Сред най-активните домакинства са тези, които разполагат с месечен доход между 2000 и 3000 лв. Преобладаващата част от тях заемат средни мениджърски позиции. Имотът, който търсят, е на стойност между 70 000 и 90 000 лв. Друга група активни клиенти са най-младите, които разполагат със стабилни дългосрочни договори.

Средният размер на изтеглените ипотечни кредити в страната през март е бил 34 870 EUR спрямо 34 860 EUR през предходния месец. София остава с най-висок процент на кредитополучателите. През изминалия месец столичани са теглили за покупка на нов дом средно по 43 778 EUR, което представлява леко покачване спрямо февруари 2011 г. Класацията на градовете по размер на полученото ипотечно финансиране се запазва без промяна – на второ място е Варна, следвана от Бургас и Пловдив.

Най-предпочитаният от кредитополучателите срок за погасяване на заемите остава между 16 и 20 години. За такъв период на изплащане са изтеглени 39.3% от ипотечните кредити през изминалия месец. На следващо място по популярност са кредитите между 21 и 25 години – всеки четвърти заем (24.8%) през март е взет с такъв срок на издължаване. Най-малък е процентът на кредитите за период до 10 г. – 2.1% от всички.

Почти двойно е нараснал делът на кредитите, покриващи от 80% до 90% от цената на имота. През последния месец те са 18.9% от всички ипотечни заеми при 10.5% през февруари. Това може да се обясни с постепенното завръщане на активността на банките на ипотечния пазар и с привличането на клиенти чрез рекламирането на висок процент финансиране.

Източник:Imot.bg

Източник:Imot.bg

Увеличението им на месечна база е с 4,92%, а на годишна с 68,31%, съобщи Investor.bg.Редовните кредити пък намаляват с 0,9% на месечна база до 32,2 млрд. лв. към края на януари 2011 г. На годишна база спадът им е с 5,93%.Овърдрафтите, които се отчитат отделно от кредитите и при тях няма лоши и преструктурирани, са за 10,98 млрд. лв. към януари 2011 г., като намаляват с 0,24% на месечна и с 2,5% на годишна база.

При фирмените кредити делът на лошите и преструктурираните е 20,55%, при потребителските е 17,19%, а при жилищните 15,99%.На всеки три месеца БНБ публикува дела на кредитите с просрочие от над 90 дни.Делът на заемите с просрочиенад 90 дни в брутните кредити (без тези за кредитни институции) е 11,90% към 31 декември 2010 г. (при 10,61% към септември).Само през януари 2010 г. кредитите и овърдрафтите са за общо 50,7 млрд. евро, като нарастват с 0,07% на месечна база и с 1,49% на годишна база, като увеличението е с 35 млн. лв.

Редовните кредити намаляват през януари с 292 млн. лв., докато лошите и преструктурираните се увеличават с 353 млн. лв.Прави впечатление, че жилищните кредити намаляват на месечна база за първи път в последните две години през януари 2011 г., като намалението е с 0,16% до 8,7 млрд. лв. Предишното намаление на месечна база е от януари 2009 г.

Януарската слабост в жилищното кредитиранеима обяснение в нуждата от изваждане на нови данъчни оценки за сделките с имоти след 1 януари, както и с инвентаризациите в имотните регистри.При потребителските кредити намалението през януари е с 0,38% на месечна база до 7,53 млрд. лв., а при фирмените има ръст от 0,31% на месечна база до 31,77 млрд. лв.

Източник: Monitor.bg

Експертите от централната банка отчитат, че през последния месец на годината е регистриран и първи спад на необслужваните в срок заеми за домакинства от 20 месеца насам. Причина за намалението е подобрението при лошите потребителски кредити, които леко са се свили от 16,85% на 16,7 на сто. Въпреки че класифицираните като проблемни потребителски заеми са намалели с 19,2 млн. лева за месец, общият обем на отпуснатите кредити за потребление се е свил с 42 млн. лв. до 18,984 млрд. лева.

Фирмените кредити през годината пък са се увеличили с 2,4 на сто до 31,678 млрд. лв. Ръстът на изтеглените заеми обаче не успява да компенсира този на необслужваните и преструктурираните кредити на бизнеса. Статистиката на централната банка показва, че почти всяка пета компания изпитва затруднение да я изплаща – делът на лошите фирмени кредити е 19,4 на сто. Само месец преди това той беше 19,1%.

Експертите отчитат още, че отпуснатите средства от банките в страната на домакинства и фирми в края на декември 2010 г. са 51,543 млрд. лв. при 51,56 млрд. лв. към ноември. Годишният им темп на нарастване през месеца е 1,1%. Въпреки това, проблемните заеми в цялата банкова система достигат нов рекорд от 18,1%, показват данните на БНБ. Според последната статистика на централната банка за състоянието на системата само необслужваните над 90 дни кредити са 10,61% към края на септември. Разликата в процентите е поради факта, че месечните данни на БНБ отчитат общия обем на необслужваните в срок задължения и преструктурираните такива.

Тенденцията за спестовност също се запазва. Само за декември домакинствата са депозирали в банките 758 млн. лв. и така към края на миналата година техният обем достига 27,34 млрд. лв., или с 12,3% повече в сравнение с 2009 г. Общо депозитите на финансовите предприятия, компаниите и домакинствата възлизат на 43,09 млрд. лв., което е ръст от 8,4%. Така спестените средства от частния сектор у нас са нараснали с 3,33 млрд. лв. за година.

Междувременно от БНБ съобщиха, че задълженията на страната към другите страни намаляват. Към края на ноември 2010 г. брутният външен дълг се е понижил с 1,08 млрд. евро спрямо същия месец на 2009 г. до 36,16 млрд. евро.

Източник:Imot.bg

“Предложението ми важи за ипотечни заеми и за жилища, и за бизнес цели”, обясни пред “Сега” Червенкондев, който ще внесе законопроекта идната седмица. Той предвижда 3 “ставки” – 1%, 0.5% и нула процента. Таксата ще е 0-5%, ако до края на договора остават по-малко от 12 месеца, и 1% за над 1 година. Но ако погасителният план е на равни вноски, такса изобщо не трябва да има, защото в тези случаи през първите години клиентът плаща повече лихви, отколкото главница.

В момента таксите за предсрочно погасяване на жилищни кредити са 3-5%. С тези високи проценти банките на практика закрепостяват клиентите си. Например, ако при 3% за предсрочно погасяване остават за изплащане 80 000 лв., клиентът ще трябва да се бръкне с допълнителни 2400 лв., ако реши да приключи отношенията си с банката. При това положение човек губи и всякаква охота да смени банката с друга, предлагаща по-изгодни лихви, особено като добави и разноските покрай кандидатстването в новия трезор. Това пък ограничава конкуренцията и банките могат да привличат с по-ниски лихви само клиенти, които тепърва тръгват да взимат заем. От месеци например у нас има отчетлива тенденция към спад на лихвите по жилищните кредити, но тя се усеща само от новите клиенти – старите са заложници на таксата за предсрочно погасяване.

Сега ограничение на таксите за предсрочно погасяване има само за потребителски заеми до 147 000 лв. Когато лихвата е променлива, такса въобще не може да се начислява. При фиксирана лихва, ако клиентът върне кредита си по-рано, ще трябва да плати 0.5% върху остатъка, ако до края на договора остава по-малко от 1 година, и 1%, ако изтичането на договора е след период, по-дълъг от 12 месеца. Ограниченията са въведени с евродиректива, която обаче не важи за ипотечните заеми.

Напоследък някои банки охлабиха примката и изобщо не залагат такса за преждевременно връщане на заема, но само ако се прави със собствени средства, а не с друг заем.

Източник:Imot.bg

Това заяви д.и.н. Григор Сарийски от Института за икономически изследвания при БАН на конференция за конкурентоспособността на българската икономика. Данните са от анкета сред български граждани, поръчана от Института за икономическа политика.

Освен че половината банкови клиенти изпитват огромни затруднения, 70 на сто въобще имат проблеми с връщането на заемите си. В същото време анкетата отчита нещо показателно – само една пета от запитаните (20%) нямат банкови кредити.

Това е голям прогрес, защото допреди 5-6 години “заем” беше мръсна дума и дори малцината, които се престрашаваха да кандидатстват, бяха отсвирени от некредитиращите български банки. Сега половината от останалите 80% кредито-получатели са дребни длъжници техните борчове са под 10 хил. лв. Те обаче най-много се притесняват от това дали ще могат да си върнат заема. Тези с кредити над 100 хил. лева са сред най-спокойните за връщането им.

Според д-р Сарийски причината е, че големи заеми вземат обикновено финансово грамотните хора, които предварително са си направили разчети как ще връщат парите. Други, които също са спокойни за борчовете си, са държавните чиновници. Само една четвърт от тях, които са и длъжници на банките, имат притеснения. Докато в частния сектор процентът е двойно по-голям. И за това има обяснение – държавните служители са по-спокойни за работните си места, казва Сарийски. Докато частният сектор, който основно понася тежестта на кризата, търпи орязване на доходите и дори лишаване от тях. За работните си места се притесняват еднакво всички по веригата в частните компании, с малки изключения от страна на висшия мениджмънт, сочи анкетата.

Много интересни са данните за това кой как се справя с тежестта на кредитното бреме. Оказва се, че българинът е отговорен и гъвкав. На въпроса как се справяте със затрудненията при плащането на вноските, 34% са отговорили, че съкращават разходите. При 21% обаче това не помага и те забавят изплащането на заема. Нови заеми от други банки пък търсят 15 на сто. Има обаче една група, която буди тревога – на тези, които нищо не правят и са се оставили на течението. Цели 24%, или всеки четвърти чака бездейно да му вземат къщата. Този висок процент е отново заради ниската финансова култура на българина, твърди Григор Сарийски.

Тежкото кредитно бреме хората отдават на високите банкови лихви по кредитите – 66,6 на сто от всички запитани мислят така. Тук анализаторите твърдят, че тези данни отново показват финансовата неосведоменост на българина, защото не предлага база за сравнение. Но всъщност отговорите са много показателни – хората преценяват на собствения си гръб тежестта на банковите лихви.

Други 18% пък все пак ги сравняват с европейските и отново ги намират високи. Почти половината от запитаните искат да им бъде дадена възможност да променят условията по кредитите си. Друг въпрос е обаче дали получават такава.

Източник:Profit.bg

Това става ясно от изданието „Финансов сектор: оценки и очаквания” на Министерството на финансите, представящо очакванията на широк кръг финансови посредници по отношение на основни макроикономически показатели и фактори.

Болшинството от финансовите посредници очакват лихвените равнища в лева да се понижат (59.4%), а тези в лева и евро да останат без промяна – съответно по 56.3%.

При отделните групи посредници, банките са категорични за понижението на процентите по депозитите в лева и евро (85.7% и 71.4% поддържат този отговор) и са сравнително разколебани по отношение на доларовите депозити.

Инвестиционните посредници нямат единно мнение, като 58.3% очакват цената на депозитите в лева да се понижи, докато същият процент от смятат, че процентите по депозити в евро и долари остане непроменен.

Управляващите дружества и пенсионно-осигурителните дружества са раздвоени по равно с по 46.1% между възможността лихвените проценти по левовите депозити да останат непроменени и да се понижат.

Респективно 69.2% и 53.9% от анкетираните в тази група имат неутрално очакване за цената на депозитите в евро и щатски долари.

Очакванията за лихвите по кредити съвпадат като посока с тези по депозитите, но показват по-слабо понижение. Това се дължи на по-високия дял анкетирани, дали неутрален отговор, като по отношение на трите валути така смятат съответно 51.6% за кредитите в лева и по 59.4% за тези в евро и долари.

Най-категорични в прогнозите си за запазване нивото на лихвените проценти по кредити са управляващите и пенсионно-осигурителните дружества – по 69.2% от тях споделят това мнение респективно за процентите в лева и евро и 84.6% за процентите в долари.

Инвестиционните посредници като цяло предвиждат понижение на лихвените проценти по кредити, каквито са и преобладаващата част от отговорите им – съответно по 54.6%, 50% и 58.3%.

При банките се наблюдават различни разпределения на отговорите по отделните валути. Очакванията им са за по-силно понижение на лихвените проценти по левови кредити и за по-слаби понижения на процентите в евро и долари, при които преобладават неутралните мнения – 57.1% и 71.4%.

Източник:Imot.bg

Банките ще са задължени да уведомят клиентите си и при промяна на лихвения процент по влогове. В случаите на срочен паричен влог с фиксиран лихвен процент, банката не може да намалява лихвата до изтичане срока на договора, записаха депутатите.

Въведено беше задължение банката да уведомява за промяна на лихвения процент или такса, която води до увеличаване на погасителната вноска по кредит, който не е потребителски. Банката трябва да уведомява клиента по уговорен между страните начин за това преди влизане в промяната в сила.

Парламентът реши задължителното уведомление да не се налага, когато промяната на лихвения процент произтича от промяна на определен референтен лихвен процент, направен публично достояние чрез използване на подходящи средства и информацията за новия лихвен процент може да бъде намерена в търговските помещения и на Интернет страницата на кредитора.

Законът предвижда и създаване на надзорни колегии, чиято основна задача е да осигурят подходяща организация за обмен на информация и координация на действията на отделните компетентни органи при упражняването на текущия надзор и при възникване на извънредни ситуации.

Дава се правна основа на участието на БНБ в Комитета на европейските банкови надзорни органи и спазването на неговите насоки в местната банкова система.

Предвижда се промените да влязат в сила от 31 декември тази година.

Източник:Profit.bg

Първата причина е кризата. Оказва се, че една голяма част от лошите и преструктурирани кредити са на бизнеса. Фирмите са се оказали в невъзможност да плащат редовно месечните си вноски към банките. Все пак добрата новина е, че банкерите засега не се чувстват притеснени и казват, че банковата система остава стабилна.

Повечето лоши кредити са “очакван ефект” от кризата. За момента банките не са притеснени, тъй като имат механизми да реагират. Все пак отпуснатите кредити са обезпечени с активи на фирмите – сгради, машини, съоръжения, които, ако се наложи, могат да бъдат продадени

„Дори с определени отстъпки в цените биха могли да донесат приходи за банките, които да компенсират частично загубите от този кредит”, каза Левон Хампарцумян, директор на търговска банка. Бизнесът обаче е скептично настроен, че банките ще излязат лесно от ситуацията.

„Обезпеченията силно се обезцениха и това поевтиняване няма да доведе до взимане на самите приходи за изискуемите суми от банките. Така че голяма част от тези преструктурирани кредити няма да станат редовни”, каза Камен Колев, БСК.

Все пак за част от лошите кредити надежди има. Износът през последните месеци се увеличава. Това дава глътка свеж въздух на фирмите. Но това не е достатъчно за излизане от спиралата на лошите кредити: “Износът не може да компенсира спада във вътрешното потребление, така че проблемът с лошите кредити ще продължи да се задълбочава и няма да отшуми”, смята Камен Колев.

Така един от вариантите пред затруднените фирми е да рефинансират заемите си. Или да удължат периода за връщане на кредита и така да намалят месечните си вноски:

„Проблемите да се дискутират открито достатъчно рано с банките, за да може заедно да се намери решение, защото банките нямат интерес да си душат клиентите. Банките имат интерес да имат добри клиенти”, каза Левон Хампарцумян.

„При лошите кредити има първи добри новини – за първи път има леко намаление на лошите потребителски кредити”, каза Тихомир Тошев, кредитен консултант. При ипотечните заеми увеличението на лошите кредити е малко, има забавяне на темпа на нарастването им, което е знак, че няма риск за системата.

Когато едно домакинство види, че не може да обслужва кредита си, трябва веднага да се обърне към кредитиращата институция и да намерят приемливо решение и за двете страни”, каза Тошев.

Източник: Profit.bg